138 години отбелязваме по нов стил на 1 май /20 април стар стил/ от Априлското въстание. То избухва в Копривщица през 1876 г., като началото му бележи пукването на първата пушка, под звъна на черковните камбани и изпращането на Кървавото писмо, написано от Тодор Каблешков. Писмото е пренесено до Панагюрище от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път само за 2 часа, а конят му издъхва преди Панагюрище от натоварването. В следобеда на същия ден Георги Бенковски обявява въстанието преждевременно.
При подготовката на Априлското въстание българските земи са били разделени на четири революционни окръга – Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски. Имало е и пети – Софийски, но там не се стига до изграждането му. Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти, а то е потушено, превръщайки се в един от най-кървавите моменти от българската история. Жестокото му потушаване и отзвука на зверствата в Европа стават повод за провеждането на Цариградската конференция. Решенията на тази Конферения са първото междунардно признание на правото на българите да имат своя държава. Така Априлското въстание води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до Освобождаването на България.