138 години отбелязваме по нов стил на 1 май /20 април стар стил/ от Априлското въстание. То избухва в Копривщица през 1876 г., като началото му бележи пукването на първата пушка, под звъна на черковните камбани и изпращането на Кървавото писмо, написано от Тодор Каблешков. Писмото е пренесено до Панагюрище от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път само за 2 часа, а конят му издъхва преди Панагюрище от натоварването. В следобеда на същия ден Георги Бенковски обявява въстанието преждевременно.
При подготовката на Априлското въстание българските земи са били разделени на четири революционни окръга – Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски. Имало е и пети – Софийски, но там не се стига до изграждането му. Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти, а то е потушено, превръщайки се в един от най-кървавите моменти от българската история. Жестокото му потушаване и отзвука на зверствата в Европа стават повод за провеждането на Цариградската конференция. Решенията на тази Конферения са първото междунардно признание на правото на българите да имат своя държава. Така Априлското въстание води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до Освобождаването на България.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
