Равнището на културата и изкуството в Димитровград от 80-те години естествено, че го няма. Тук имаше Биенале на театралния плакат и голяма група на художниците. Времената се промениха, градът стана много по-малък, промени се и държавната политика. Всеки град се затвори в себе си и със своите финансови възможности. Постепенно много художници напуснаха града. Нещата рухнаха или умишлено се развалиха, казва Надежда Стойнева, главен уредник на художествена галерия „Петко Чурчулиев“.
Според нея, въпреки трудните условия, в Димитровград се прави изкуство. Доказателство за това е наскоро представена книга на Съюза на българските художници, в която главната страница, представяща съвремието, е репродукция на димитровградчанина Дан Тенев. В момента той прави „Ленд арт“ – вариант на цифрови редици на табаните на бившия рудник край Меричлери. Други художници също реализират изложби на национално ниво. Сред тях Любен Янев, който наскоро ни напусна, Георги Стойнев и др. Друг е въпроса, че много хора, които трябва да популяризират изкуството, не го разбират. Не му дават широка публичност, не могат да направят така че общината да спечели. Мислят, че това, което не разбират, не е съществено, допълва тя.
Акцентира върху липсата на приемственост и надграждане. Идвайки ново ръководство в града или държавата, казват – това, което са правили преди нас, нищо не струва. Зачеркваме го и почваме наново. Така няма надграждане, губи се смисъла, не само в културата, тъпчем на едно място. Трябва да има държавна политика, която да бъде приета от местните ръководства. Не може да стоят картините в една галерия, не може години наред да няма средства за закупуване на нови творби. Това е много болезнено за художествената галерия, близо 20 години нямаме средства за закупуване на модерно изкуство. От време на време купуваме неща или ги субсидира общината. Съответно галерията има големи пропуски в съществената си работа. За съжаление, нашият град става по-малък и няма достатъчни финанси, за да се привлекат хора на културата да дойдат да живеят в тук, коментира тя.
Казва, че най-много я боли липсата на качествена журналистика в града. Публикуват само това, което се изпрати. Това ощетява хората, защото липсва различния поглед. От друга страна, допълва за липсата на радио, вестници, стабилна телевизия. Отразява се откриването на една изложба и дотам. Ако медиите са на достатъчно добро ниво, ще привлекат аудиторията, категорична е главната уредничка.
На въпрос защо се случва така, че изложбите в галерията привличат сякаш все едни и същи хора, тя отговаря, че това не е точно така. Повечето предпочитали да посещават експозициите, след откриването. Тогава оставали насаме с изкуството. Допълва, че на много хора хич не им е до празник. От друга страна, обаче, въпреки трудните периоди, се вижда – тук нещо мига, тупти като въгленче, образно се изразява тя.
В навечерието на 24 май – Денят на славянската писменост и култура, Надежда Стойнева коментира избора на културен деец на годината. Според нея, която също е носител на наградата, заслужава да я вземе Дан Тенев. Той обаче е толкова независим, че това може да го обиди, подхвърля тя. Смята също така, че признанието заслужава библиотекар, визирайки Сийка Танева. Спира се също на забравения, според нея актьор Константин Стайков.