Установените от „Басейнова дирекция“ са 13, но колко са неустановените?
360 са установените речни участъци в страната с намалена проводимост на водата, 7 от които в община Царево, според доклад на служебния министър на околната среда и водите Росица Карамфилова, представен през октомври 2022 г. Това бе обявено на 8 септември тази година при изслушване на министър-председателя акад. Николай Денков, след опустошителните наводнения по Южното Черноморие.
Справката бе повод да потърсим информация от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), за това кои от участъците са на територията на област Хасково и са приоритетни за почистване, има ли отпуснати за целта средства? Отговори изпратиха от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР).
Оттам съобщиха, че в периода 1 януари 31 декември 2022 г. експерти на дирекцията са извършили общо 38 проверки на участъци от речните легла в област Хасково. През септември същата година на кметовете на общините е издадено предписание да предоставят информация за констатирани участъци с нарушена проводимост на речните легла, в границите на съответните райони, както и мерките, които ще бъдат предприети. Същата информация е поискана и от областните администрации, касаеща границите на урбанизираната територия в съответната област.
Установени са 13 речни участъци с нарушена проводимост, които се намират на територията на общините Димитровград, Любимец и Симеоновград. За всички участъци са дадени предписания за почистването им. Всички 13 участъка са с приоритет за почистване, поради това, че попадат в рамките на населените места. Основната част от установените участъци с нарушена проводимост са по дерета в селата, както и р. Лозенска, р. Меричлерска, р. Белишка, р. Йерусалимовска. След извършените проверки от Басейнова дирекция е изпратен доклад до Министъра на околната среда и водите с предприетите и осъществени действия, поясняват от БД ИБР.
В посочените от дирекцията данни поне три пункта предизвикват въпросителни.
- Защо след като експерти от Басейнова дирекция са направили 38 проверки, е поискано от кметове и областни управители да посочат констатирани участъци с нарушена проводимост?
- Кой е установил 13-те речни участъци с нарушена проводимост – кметовете, съответно областните или експертите на Басейнова дирекция?
- Понеже е посочено, че тези 13 участъка са с приоритет за почистване поради това, че попадат в рамките на населените места, въпросът е: Колко са участъците извън населените места и констатирани ли са те? А последното е съществено, тъй като буйна растителност може да образува високи води, независимо дали се намира в населено или извън него място…
От дирекцията продължават: В началото на 2023 година участъците с предписания са проверени отново с цел установяване на изпълнението на дейностите по почистване и осигуряване на проводимост, като също така е събрана информация от общинските и областни администрации. За резултатите отново е уведомен Министъра на околната среда и водите.
Така следващ въпрос е: Установено ли е изпълнението или…? За резултатите е уведомен министърът, но какви са те, не се съобщава. Отговорът за изпълнението най-вероятно е отрицателен, защото на въпрос дали към момента има отпуснати средства за почистване на речните корита в област Хасково?, се заявява: В БД ИБР не е постъпвала информация за отпуснати средства за почистване на речните корита в област Хасково.
С две думи, пари няма, действайте… Възможно е да е пресилено казано, защото се конкретизира, че за границите на населените места отговарят общинските кметове, извън тях отговорни са конкретни изпълнители – в граници на възложени им територии, както и областните управители – в останалите случаи… С други думи, в общинските бюджети може да са заложени средства, друг е въпросът за оползотворяването им по предназначение… Средства могат да постъпят и от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, при условия, че са включени в Годишния план за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия. Целият отговор на БД ИБР – в документа (тук)
Сега един конкретен случай, с реката в хасковското село Книжовник. Да кажем какво се вижда на снимките над абзаца, правени на 9.09.2023 г. Буйната растителност, на първата снимка, не е завой по черен път или бряг, например, Под нея минава вода по прав участък, която се влива в намиращ се на метър-два следващ гьол – на втората снимка, който е също (като) джунгла. Районът е на 100 метра от центъра на селото, а не някъде далеч от населеното място. Дали въпросната растителност няма да подейства като бент при високи води и какво биха предизвикали спрямо количествата?, е риторичен въпрос.
По темата трябва да се каже допълнително, например за безхаберието на обществото и на отделните хора, на болшинството от които не само че отдавна не им пука, ами и вече не забелязват джунглата, в пряк и преносен смисъл. Когато става дума за вода, за Книжовник може да се каже още. Селото има промишлена вода за поливане, идваща на самотек от язовир, за който е вързан друг и т. н. До всяка една къща е прекарана промишлена вода навремето (разбирай през социализАма). А сега някои казват: Дай да я затрием, че не можем да поддържаме системата… И то във времена, когато в съседно Хасково се скъсаха да търсят под земята подходяща за пиене вода… която в едно село, ако стане проблем с промишлената и ако няма кладенец…, може хората да започнат да поливат с нея. Същото се отнася и за посочената река, с храсти като дървета в коритото й, превърната в блато, но по принцип не е, както личи по рибите, които приютява, показващи каква вода може да преминава през нея, разбира се, ако се пуска периодично от язовира, направен по поречието й…