Всичко се прави на доброволни начала, дарителски средства и труд
Празник чества Книжовник днес. Наскоро над селото бе развят голям трикольор. Изгражда се параклис, предстои и поставянето на голям кръст.
Всяка година съборът се отбелязва, по стар стил, на 2 август – Илинден, когато избухва и Илинденско-Преображенското въстание. Преди много години, в населеното място решават да празнуват на друга дата, падаща се в почивен ден, за да може повече хора да присъстват на празника. Точно на 2-ри обаче удря голяма градушка. Реколтата е унищожена, нанася и други щети. Оттогава всяка година, независимо какъв ден се пада, се празнува на 2 август, разказват жители.
Идеята за знамето дойде спонтанно. Събрахме се приятели и решихме, че трябва да направим нещо, което да символизира българщината и да покаже, че има будни хора в селото. В личностен план, посветил съм го на двама мои близки, отишли си от нас миналата година. Да е в тяхна памет и в дух на патриотизъм. Човек, достигнал до дадена възраст, е хубаво да остави нещо след себе си, споделя Стефан Динков, секретар на Ловно-рибарска дружинка – Книжовник.
Пилонът за знамето е висок 8 метра, поставен на 2,5 метра пиедестал, боядисан допълнително в бяло. Използвана е стара циментова постройка, служила за водохранилище. Намира се на едно от най-високите места в селото, в местността „Ямача“. Трикольорът е с размери 1,8/3 метра, съобразен със Закона за държавния герб и национално знаме.
Около 200 метра над знамето, в южна посока, идеята е да се монтира в близко бъдеще 10-метров кръст. Там е най-високата точка в селото и кръстът ще се вижда от много километри. Почти от Хасково, твърдят книжовничани.
Вярват, че начинанието им скоро ще има успех. Ще обединява хората и ще е стъпка към възвръщане позабравената популярност на населеното място. Книжовник е двукратен национален първенец за най-облагородено село в края на 70-те години, както бе подчертал преди година кметът на хасковското село Иван Славилов.
На Илинден поздравявам всички бивши и настоящи жители на Книжовник и неговите гости! Пожелавам им да здраве, живот и успех! Приканвам хората да посетят нашето село и региона, защото има какво да се види, обръща се кметът.
Параклисът е по идея на ловната дружинка от 2014 г., която е сред най-големите в региона, с 50 члена. Една от първите създадени в България. Неофициално води съществуването си от 1896 г., когато селото се е казвало Идебик. Наливането на основите за обителта започва от 2015 г. В момента грубият строеж е на финална фаза, текат довършителни дейности.
Малкият християнски храм, както знамето и предстоящият кръст се правят на доброволни начала, дарителски средства и труд. Мястото за преклонение се изгражда в местността „Лозята“. Там има стопанисван от дружинката микро язовир, с кът за отдих. Районът е сред най-посещаваните в почивни и делнични дни. Предстои изграждане и на място за чеверме.
Параклисът ще носи името на Света Анна, покровителка на слаби, болни и хора в нужда. Кръстът е уникален, разказват запознати със строителството. Дело е на местния скулптор Тодор Овчаров, направил копие на златната обувка и футболна топка в Книжовник, посветени на футболната легенда Петър Жеков. Кръстът е изработен от специална украинска цветна неръждавейка. Подобна е тази на църквата, със сините кубета, „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в Пловдив, подчертават по време на строежа край селото.
Желаещите да видят завършен параклиса, могат да дарят средства на банковата сметка на ловната дружинка, както следва:
BG44UNCR70001520310057 лрд с. Книжовник, за параклис св. Анна
МОЛ Стефан Динков
Книжовник отвисоко, вижте в следващото видео:
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
