Всяка професия си има своите празници. На 6 февруари празнуват барманите. Тогава се чества денят на едни от най-големите християнски апостоли – Свети Аманд, живял през VI-VII век. Той е покровител на винари, пивовари, търговци, а също на ресторантьори и бармани. Светията е известен с работата в лозаро-винарските области на Франция, Германия и Фландрия.
Оказва се, че любителите на виното празнуват не само на 1-ви и 14-ти – Трифон Зарезан, но и на 6-ти февруари. Към тях се присъединяват пиещите бира и персонала на заведения. Току виж, някой барман почерпил днес за празника.
Но да се върнем при барманите. Тяхната задача отстрани изглежда лесна и привлекателна. Отдава се обаче само на професионалистите. Често им се налага по цял ден или нощ да стоят прави зад баровете. Забъркваните от тях коктейли и атрактивни номера в повечето случаи привлича клиентите. Трябва да разчитат техните сигнали и да приготвят индивидуално питиета, което си е доста отговорна работа.
Да си барман е призвание, трябва да бъдеш и до голяма степен психолог, казват някои. Допълват, че от всеки човек барман не става. От друга страна, всеки, които стои зад бара има право да се нарече барман. Зависи докъде е стигнал в ученето и желанието му да продължи да се усъвършенства.
Няма как да се опишат всички качества. Много от нещата са въпрос на нюх. Сред тях спадат – основни познания за алкохолните напитки, миксиране, работа с клиенти, владеене на чужди езици. Коронната им дисциплина е т. нар „флеър“ – атракцията, която създават зад бара.
Не на последно място – да бъдат весели и отзивчиви. Бармани признават, че често им е нужно да обърнат по някое питие, за да им дойде музата. Нали са познавачи!
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
