Уникална книга от дърво, посветена на революционера Христо Ботев и кораба „Радецки“ правят в Димитровград. Тя е по идея на поета от Меричлери Тиню Стайков, а изработката прави дърворезбарят Георги Георгиев. За направата е използвана липа, изданието ще бъде подвързано с кожа и лакирано, а думите са гравирани с лазер. Георги Георгиев твори с длетото в ателието на втория етаж в Търговския комплекс на бул. „Раковски” – 16. Негово дело са иконостасите на параклиса „Свети Мина”, храмовете в Злато поле, „Мариино“, Длъгнево, Каснаково, Калугерово, Горно Брястово, и други места. Много от дърворезбите му се намират в частни колекции.
Дървената книга е единствено копие, казва се „Радецки още плува“, както и едноименното, на хартия, издадено през тази година. В него Тиню Стайков подрежда 10 стихове от други свои поетични книги, посветени на националния герой и паметния за българската история кораб. До този момент той публикува 12 издания, а „Радецки още плува“ се оказва 13-о.
Не съм търсил фатализма, така се получи. Реших да се захвана с тази задача, защото за мен Ботев е еманация на еманацията на българския дух. В историята на човека се е писало на керамични плочки, кожи, камък…, но никъде не съм срещал писменост върху дърво. Това е другото уникално, освен че ще бъде единствено копие. Следващото, свързано с „Радецки“ също заслужава внимание. В световната история няма друг случай, в който кораб да бъде превзет, не с цел убийства или грабежи, а в името на Свободата, сподели бившият кмет на Меричлери.
Дървената книга ще бъде дарена на сегашния музей „Радецки“ и неговия капитан Божин Божинов. Кога точно ще стане това, засега е неизяснено. Тиню Стайков допълни, че ще реши кога, след разговор с Министерството на културата, за да се информира дали в скоро време подготвят тържествено събитие.
„Радецки“, наречен така на фелдмаршал Йозеф Радецки, е австрийски пътнически кораб, построен през 1851 г. и предназначен за редовни рейсове по Дунав. На 16 и 17 май 1876 г. плавателният съд плава към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият Христо Ботев. Той връчва на капитана писмено обръщение-ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй, като непременно пояснява: „…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България“.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
