Почетният гражданин Димитър Русев: Удостояването ми е признание за джаза

Наградата е на всички – хора и институции, подкрепяли ме през годините, казва Мутата

Музикантът Димитър Русев бе удостоен със званието почетен гражданин на Хасково на заседанието на Общинския съвет в областния град, през януари. За мен е голяма отговорност и чест да получа тази награда, каза тогава Мутата, както е известен новият лауреат на званието.

  • Г-н Русев, още веднъж – честита награда. Премина ли вече емоцията?
  • Два дни беше и радост, и тъга. Всичко ми мина като на филмова лента. На третия, вече, бях организирал едно идване на чуждестранно трио, което ще свири в Хасково и Димитровград и на предстоящи изложби.
  • Казваш – като на филм. Какво видя на лентата?
  • Като на филм мина през мен всичко, което съм правил през годините. Как съм обикалял в началото на 80-те години по хасковските села с един аспектомат, как правих диапозитиви, как преснимах снимки от списания, за да мога да ги прожектирам. Или пък лекторията, която бях основал в периода 80-82 г. в Младежкия дом, наречена от мен Джаз клуб, но не просъществувала дълго. Преди това, през 70-те свирихме с рок група. И тогава правех опити да свиря джаз, защото вече го обичах безвъзвратно. Как после моят много добър приятел Валери Начев, който вече не е между живите, ме срещна през 85-та и ми каза, че искат да основат Джаз клуб… И така, през 86-та година го основахме, заедно с Александър Гемишев, Валери Начев и аз. Гемишев беше в основата. Той имаше изградено солидно име в града, правил опити много преди това за създаване на джаз клуб. Дори през 70-те, когато бяхме с рок групата, сме свирили пиеси на джазови сбирки. После всички се разлетяха нанякъде и през 88-ма година продължих, оттам нататък, сам борбата си. През 1997-ма, когато започна първият джаз фестивал, бяхме с моя приятел Боян Митев. С него изкарахме три години, след което той се отдаде на учителството и на вокални формации… Осъзнах самотата в тази борба през всичките години.

Осъзнах самотата в борбата. Черпя сили от нея

  • Как прие удостояването ти с почетно гражданство и какво означава наградата за теб?
  • Усещането е много всеобхватно. Най-вече, като едно признание към джаза, с който целият ми живот е свързан. За мен това е най-ценното. Една такава награда е признание, но и голяма отговорност, зареждаща ме да продължа с още по-голям хъс. За нея трябва да благодаря на хората, които ме номинираха. Трябва да благодаря на хората, с които съм работил през годините, защото нищо не идва от само себе си. Приятелите, с които свирим в Акустичното джаз трио – Мария, Петър, Митя, Наката, Бог да го прости. Те са сред хората, които са били зад мен и са ме тласкали напред. Самотата си е самота, но за да постигаш успехи, винаги трябва да има някой около теб. Самотата е изначално вътре в теб като творец. Не мога да го обясня, но именно от нея черпя сили. Оттам нататък, взаимоотношения с Американско, Австрийско, Британско посолства, Полски институт, Чешки център, Унгарски културен институт, Клубовете на дейците на културата, Община Димитровград, Община Хасково, галерии, музеи, журналисти… Тази награда е на Димитър Русев, но и на всички – хора и институции, който са ме подкрепяли през годините и продължават да ме подкрепят.
  • Какво следва в професионален план?
  • Следват 10 години Късче от лятото в Димитровград, 10 години Младежки JAZZ фестивал, отново в Димитровград, 22 години HASKOVO JAZZ, 15 години Джазово лято в комплекс „Русалка“ над Каварна. Следват 20 години съвместна работа и приятелство между Джаз клуба и Австрийското посолство. Следват концертите за Деня на джаза. Следват изложби и други събития.

Победа няма. Изкачваш върха и продължаваш към следващия

  • Какъв е погледът ти към културата в малкия и големия град?
  • Ако говорим за Хасково и Димитровград, винаги съм казвал, че не ги деля, за мен те са едно цяло. Когато пътувам между двата града, все едно, отивам от единия квартал в другия. В големите градове е по-лесно, защото има повече места, публика и млади хора. Трябва да правим така, че младите да искат да остават, а не да емигрират. Спомням си първите сбирки, в края на 80-те и началото на 90-те години, когато направихме няколко концерта в КДК – Хасково. Тогава просто нямаше места и младежите бяха насядали по земята. Сега това нещо не може да се види.
  • С какво са важни музикалните прояви, които организираш за децата в забавачките години наред?
  • Без да съм педагог, децата трябва да се запознават с музиката, инструментите, изпълнителите. Те трябва да виждат такива неща, да знаят, че съществуват. Нищо повече. Без да го натрапваш, както някои натрапват своите неща. Ако не им кажеш за джаза, няма да знаят, че съществува. Ако не им кажеш, че на барабана и китарата се свири, а не дрънка или тропа, ще продължат да говорят така.
  • Спомена за борбата си през годините. Победата възможна ли е?
  • Победа няма. Няма такива, които са победили. Изкачваш върха и казваш, че си победил, но следват други върхове, които трябва да изкачиш.

 

 

 

 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук