ПОКЛОН, БУДИТЕЛИ НАРОДНИ! КАК ВЪЗНИКВА ПРАЗНИКЪТ, НА КОГО ДЪЛЖИМ ПОЯВАТА?

контакти

Първи ноември е общ български празник на историческата памет и националното самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възраждане. Но знаете ли как се появява този ден в празничния ни календар? Защо и от кого е наречен Ден на народните будители?

Денят на народните будители възниква в трудното време на ценностен срив след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната духовност. Затова прозорливите личности търсят опора. Вглеждат се в най-светлите имена на миналото – просветителите. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време, с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на народа. Така, преживявайки катарзиса на пагубната война, изгубените земи и десетки хиляди животи, нацията търси нови морални ценности за консолидация. И една от тях намира в обичания си нов празник.

Стоян Омарчевски
Стоян Омарчевски

Деятел за появата му е Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, който по инициатива на група интелектуалци – Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина, внася предложение в Министерския съвет. Като най-подходящ ден е избран 1 ноември, когато, по Грегорианския календар, се чества светецът-чудотворец Иван Рилски. Почитан като покровител на българите и държавата, в народната памет той е образец за себеотдаване, безсребреничество, любов към ближния и Отечеството. По стар стил празникът му бил 19 октомври – Отчовден.

Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни, обосновава идеята Омарчевски. Предложението за промяна на Закона за празниците кабинетът прави на 31 октомври 1922 г. Тогава излиза и Постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември промяната е факт, приета от 19-то Обикновено Народно събрание.  Законът е подписан от цар Борис III на 3 февруари 1923 г.

Като мотиви за въвеждането на новия празник Стоян Омарчевски изтъква: Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното — бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам — и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам, до наши дни, се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.

22 години по-късно – в есента на 1945 г. Денят на народните будители отпада от празничния календар. Възстановен е на 1 ноември 1990 г. по инициатива на Общонародно сдружение „Мати Болгария” и председателя му проф. Петър Константинов. Чества се и днес, с място в сърцето и паметта на все повече и повече хора.

BuditeliСред тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев,Стефан Антонов,Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов… Будители съществуват и в съвремието. Будител е всеки онзи, за когото духът е сила, а духовната сила не е за лично притежание, отдава се на другите, на народа. Да се поклоним пред всички!

На снимката най горе: Групата, инициатор на празника – Ст. Станимиров, Ал. Радославов, Дим. Лазов, проф. Беньо Цонев, Ив. Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина.  Стоян Омарчевски чете поздравителен адрес за юбилея на Вазов

olea-625-50 ban

 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук