Познаваме само около 5% от Вселената. Останалото е тъмна материя и мрак, разкри директорът на Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно“, Димитър Кокотанеков. Това той каза вчера в парк „Марица“ в Димитровград, където ученици и преподаватели показаха класически и съвременни опити със светлина. Събитието бе част от програмата на Общината, посветено на международната година на светлината и премина под надслов: Light happening – „Светлини по Марица“.
Светлината във Вселената е значително по-малко от мрака. Пространството в Комоса е доста по-голямо от източниците на светлина. Те не могат да го запълнят със светлина. Тя се поглъща от материя, която не излъчва. Това води до ситуацията да твърдим, че познаваме около 5% от Вселената, защото само тази част от нея излъчва. Останалите тела не. За да го правят, трябва да достигнат до определена температура. Астрономите и физиците кръстиха тази материя тъмна, защото не излъчва. Оказва се, обаче, че тази тъмна материя има и тъмна енергия, която не ни е много ясна, коментира директорът.
Кокотанеков уточни, че за да излъчва едно тяло, веществото му трябва да е в състояние на трептене на атомите или да минава от едно енергийно ниво в друго, за да излъчва фотони. Според него, светлината е толкова малко, защото Вселената се е разширила, след Големия взрив, когато са се родили пространството, материята и времето. Тогава пространството е било доста по-свито, за разлика от сега. Така си го обяснявам аз. Не бих казал, че е абсолютно вярно, подчерта астрономът.
В какво пространство се разширява Вселената, след големия взрив? На този въпрос Димитър Кокотанеков отговори, че това е човешкото разбиране. Нашият мозък е ограничен, ние сме ограничени като размери и като пространство, в което пребиваваме. Ние не говорим за пространство, което да съществува в абсолютен смисъл. Вселената – пространството, времето и материята – се е родила, след Големия взрив. Такива са нашите разбирания, обобщи Димитър Кокотанеков.