Поетът Петко Каневски: Предстои гигантско възраждане на духа

Царящата всеядна алчност трябва по естествен път да се изпари. Борбата е за човека

Петко Каневски е роден през 1951 г. в Димитровград, на знаменателна дата – 18 юли, на която се е родил и Васил Левски.

Завършил е висше икономическо образование, работил 8 години като журналист и в областта на културата през целия си живот. Автор е на 6 стихосбирки, на книга с фейлетони, на няколко документални филма за знакови за Димитровград личности.

Носител е  на Национална литературна награда „Пеньо Пенев” за 2016 г. Бе отличен със „Златен медал на френския ренесанс”, за принос в културните отношения между България и Франция. Наскоро получи почетния знак на Община Димитровград, при пенсионирането като директор на Градска библиотека „Пеньо Пенев“. Председател е на читалище „Култура 2002“.

Каневски казва, че наред с десетките грамоти, много му е скъпа една, за песента „Сребрее косата ти рано, мамо“, в изпълнение на Таня Боева и Даниела Петкова, получила награда на „Златния Орфей“, през 1996 г., по негов текст и музика на композитора Димитър Гетов. Допълва, че има десетки песни в областта на поп музиката, като най-блага на сърцето му е песента на Точно Русев „Съдба“, по едноименното му стихотворение, в изпълнение на Диян Неделчев…

Може би, тепърва Бог ми дава това „свободно“ време, да направя нещо по-значимо за творческите си планове. Започнал съм красиво томче, с избрана лирика, да ознаменувам 70-годишнината си догодина, споделя поетът.

  • Г-н Каневски, липсва ли ви библиотеката или се чувствате по-свободен?
  • Близо 40 години моята съдба е свързана с културата, но това е най-доброто професионално поприще, което съм имал в живота си. Както казва геният Шекспир… да, моята библиотека за мен бе цяло царство и като знаел как обичам своите книги, той донесе томове от моята библиотека, които по-ценя от всяка власт. Най-красивите моменти от ландшафта на душата ми са с екипа на библиотеката в Димитровград.
  • Вие сте поет, обществен наблюдател, човек с широки разбирания. Къде виждате мястото си занапред?
  • Завършвам шестата или седма поетична книга „Увеличи шрифта на любовта“, която редактирам, преди да отиде в издателство „Български писател“. Творческият ми план е да продължа втора част на фейлетоните „Писма до дядо ми“, касаещи периода от прехода на 10 ноември до днес. На следващо място – втора част на поемата „Живот на кредит“, започната 1987 г., продължена 1993-та и 1997 г… узря плодът да направя и втората й част. В обществен ракурс, съвместно с писатели и пишещи хора, се опитваме да изграждаме мостове на духовността и бъдещето на словото. В тази дейност е концентрирано читалище „Култура“, както и дружеството на писателите „Пеньо Пенев“, за което също имам честта да отговарям. Сред идеите ни е да продължим да провеждаме национален литературен форум и да го утвърдим в културния календар на Димитровград. Миналата година той мина много добре, с участието на близо 50 утвърдени творци от над 15 селища на България.

Свободните творци имат нужда от подкрепа

  • Културата в родния град… Какво е състоянието й за вас – радост, болка, удовлетворение, несбъдната мечта…?
  • Малцина са градовете и общините в България от мащаба на Димитровград, които съумяват да съхранят културните си институции, като материално-техническа база и човешки ресурс. Историческият музей и литературен дом „Пеньо Пенев“, Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“, феноменалните Забавно духов оркестър и Акустично джаз трио, Художествена галерия „Петко Чурчулиев“, Светилището на нимфите и Афродита, блестящо попадение в областта на културния хоризонт като ретро апартамента… А що се касае до читалищата, считам определено, че те са едни от най-добрите в страната ни и го доказват всяка година… Факт е, че по отделяни средства в бюджета си за култура, Община Димитровград заема челните места в страната. Бих могъл да кажа, без капка куртоазия, че огромна е заслугата на градоначалника Иво Димов, който има безпристрастно и безкористно отношение към културата, с многото иновативни решения, които провежда с екипа си. В тази посока, по естествен път Димитровград бе предложен за Европейска столица на културата. Независимо от някои гласове, че не става, категорично твърдя, че Димитровград има ресурса и като материална база, и като човешки ресурс… Единственото бяло петно е, че не се мисли достатъчно за творците на свободна практика, включително финансово. За тях също трябва да има средства, както се заделят за художествена самодейност. Определени творци трябва да се спонсорират, срещу даден художествен продукт, който ще даде своя принос. Колкото и да са талантливи, назначените артисти си остават назначени. Свободният артист е този, който допринася с творбите си в различни жанрове на изкуството и духовната сфера. Свободният дух има нужда от минимална подкрепа, за да върви напред.

Не бива да объркваме младите с погрешни посоки

  • Как се отрази на културата „болната“ 2020 година? В града, в страната?Справиха ли се с предизвикателството местните институции?
  • На фона на ставащото в страната, моите колеги и нашите културни институции се справиха по много достоен начин. Независимо от ограничителния режим, от липсващата или редуцирана публика, намериха различни форми за проява. Дума да не става, че това е най-доброто, което биха могли да покажат и мисля, че сме длъжници на обществото. Точно в такъв период хората заслужаваха много повече да чуват и виждат красиви художествени произведения и творби. Това е важно, за да имат повече кураж, доброта и надежда в бъдещите дни и усмивките на децата си. Младите хора са значими и важни, защото те ще ни преведат през всякакви катаклизми и не бива да объркваме пътя им с погрешни посоки и негативни влияния.
  • Много може да се говори за проблемите в културата, но очаквате ли ново нейно „раждане“, включително във взаимоотношенията?
  • Категорично съм убеден, че ще има абсолютен ренесанс в областта на духа. Това, което ни сближава и обединява, не са нито левите и десни идеологии, не са нито бедните или богатите, не са десетките други параметри на човешките трептения. Обединяват ни духовната сфера, културата, фолклорът, песните, танците, традициите, знаменитите ни предци, апостоли на духа, будители. В тази връзка съм абсолютно убеден, че предстои гигантско възраждане на духа. Астрономическата ера, в която влезнахме от повече от 10 години, се нарича ерата на Зеления Водолей, и тя е характерна с духовното възвисяване на човечеството. Разсъждавам не само от тази парадигма, а и от необходимостта хората да се отлепят от този материален манталитет, от тази вещомания, от всеядната алчност. Бъдещото общество трябва да се закрепи на съвсем други ценностни стълбове. Този процес, смятам, е абсолютно неизбежен и той в момента протича – материалното се измества към духовното. Основата на вярата ще ни преведе през всички трудности, за да сме достойни пред потомците. И добри ще са, майко, хората, като тебе добри, казва нашият голям поет и духовната ни емблема Пеньо Пенев, визирайки бъдещата епоха. Получи се обаче парадокс, че точно навлизайки в ново общество на пазарна икономика, хората станаха непредсказуеми, недобри и тази царяща всеядна алчност трябва по естествен път да се изпари. Може би точно тази непривична, злокобна и опасна пандемия ще е онзи катарзис, през който минава човешката цивилизация, която ще пречисти душите ни. Ще пречисти душите ни като тамян и ще ни припомни като църковен звън, че ние сме първо човеци и трябва да си помагаме един на друг, че наистина човешкото трябва да вземе превес над всичко материално. Нито златото, нито парите имат такава тежест, казва Екзюпери, както добрите човешки взаимоотношения.

Пандемията сложи стоп и ни върна към човешкото начало

  • Да продължим за пандемията. На какви уроци ще ни научи тя и какво не бива да забравяме, как смятате?
  • В този забързан дигитален век на компютъризация и онлайн пространства хората станаха прекалено изкуствени, прекалено задоволени. Прекалено се отдалечиха от земята, от дърветата, от птичките, животните, шума на листата, ромола на водата. Хората, сякаш, забравиха какво е природата и помислиха, че са я победили със скоростта на откритията си. Този процес е болестотворен и трябва да бъде забравен и изкоренен. За мен първата и най-важна поука от пандемията е, че се сложи стоп на цялото това безумие. Втората – връщането към човешкото начало и осъзнаването, че човек е създаден от Бог, като негово подобие, създаден да обича, с онази огромна, единствена и велика същност – любов.
  • Като човек на словото, ще споделите ли мнение за промяната в наименованието на празника 24 май? Какво, всъщност се постига с това?
  • Това е една патриотична постъпка, но палиативна. Лично аз не смятам, че бе необходима такава промяна. Досегашното наименование на празника, че е ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската култура и на славянската писменост – е по-всеобхватно. Новото наименование, че е само наша писменост и сме дали книжовност на други народи, е по-стеснено, и съм сигурен, че времето ще сложи на място всичките тези неща.
  • Като споменахте за дигитализацията, имате ли рецепта, при която мишката да не изяде книжката?
  • Рецептата е простичка и се състои в баланса – 50% за компютъризация и 50% за книгата. Техническите средства и нанотехнологиите все повече ще се налагат. Електронните книги, например, са удобство, когато сме на път, но не може да се сравнява с удоволствието и сакралния момент да разгърнеш книгата, когато се усамотиш и отдъхваш.
  • Борбата за човека или борбата за обществото… Къде е ключът?
  • Винаги съм обичал този въпрос, наред с темите за традицията, паметта, личността и обществото, които са ми любими. Борбата е за човека. Основата на основите е човекът, защото човешката душа е всеобхватен космос и всеки човек е една вселена. Когато тя бъде насочена към доброто и изведем на преден план положителните качества, тогава и цялото общество ще бъде читаво и здраво.
  • Освен празничния момент, Коледа и Нова година имат много дълбок смисъл. Вашето послание към колегите и гражданите?
  • Нека светлината на Витлеемската звезда, която ни озарява по Коледа и Нова година, да съпътства всеки един ден от нашия живот. Материалният и паричен еквивалент са важни и, дай Боже, да са в изобилие, но силата на благата дума е много по-голяма от всички други придобивки. Затова моето пожелание е коледният дух да ни съпътства 365 дни в годината.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук