До момента в света се разработват над 220 ваксини против коронавируса, от които 56 са в клинични проучвания, а повече от 10 се намират в трета (най-важната) фаза на клинично проучване, която изисква, съобразно световно приетите правила, да бъдат приложени на 30 000 – 40 000 хиляди души, за да бъде обективно оценена тяхната безвредност и ефективност. Трябва добре да се знае, че в нормални условия една ваксина се разработва за 3-5 и повече години. Но ситуацията, в която се намира целият свят – една много тежка и бързо разпространяваща се инфекция, която взима стотици хиляди жертви и е колосален здравен, социален и икономически проблем, дава основание на Световната здравна организация, на всички международни и национални регулаторни органи, държавни институции, да разрешат ускорено внедряване на ваксините, при спазване на всички изисквания за добре доказана безвредност. В това отношение не се прави никакъв компромис и ваксините трябва да отговарят на добре установените високи световни стандарти, а очакваните ползи от използването им да надвишат многократно предвидимите възможни рискове. Що се касае до ефективността на ваксините и характера на имунитета, който създават и неговата продължителност, ще може да дадем задоволителен отговор не по-рано от една година от началото на приложението им, когато ще имаме достатъчно убедителни научни данни, в резултат на проследяването на стотици хиляди имунизирани. По същество това представлява т. нар. четвърта или „пост-маркетингова” фаза на клиничното проучване, посочват в своя публикация от Българската академия на науките /БАН/.
При липса на специфично и ефективно лекарство срещу коронавирусната инфекция, с каквото съвременната медицина не разполага, освен стриктното спазване на противоепидемичните мерки, единствената възможност е ваксината, подчертават от БАН и съвсем схематично представят основните подходи при разработване на анти-ковид-19 вирусните ваксини:
- РНК-ови ваксини. На предварително подготвена (синтетична) платформа иРНК, която е натоварена с генетичен материал от корона вируса, включена в липозоми (за по-голяма стабилност и антигенност), се стимулира в човешкия организъм синтез на вирусния антиген, който впоследствие предизвиква синтез на защитни противо- вирусни антитела и клетъчен имунитет. На този най-съвременен принцип са създадени ваксините на фирмите Pfizer и BioNTech и Moderna. При тяхното проучване не е установено, че тази иРНК уврежда човешкия геном или че взаимодейства с ДНК. Освен това тя много бързо се разгражда и не циркулира в организма.
- Векторни ваксини. Използване на безвреден за човека аденовирус (или други вируси), който е натоварен с генетичен материал от SARS-Cov-2 и е използван като вектор при имунизацията. По този начин са разработени ваксините на Astra Zeneka, Janssen-Cilag, руските ваксини Спутник и Vector и други.
- Протеинни ваксини. Използват се белтъчни съставки от спайковете (“шиповете” на вируса), от неговата обвивка или тяло (нуклеокапсид), които са с доказана антигенна (имуностимулираща) активност (Sanofi-GSK).
- Адювантни ваксини. Използване на отслабен (атенюиран) вирус SARS-Cov-2 за имунизация. Много често в комбинация с т.н. адювант (усилвател) на имунния отговор. Така са създадени някои китайски и кубински ваксини.
Всички тези ваксини се прилагат двукратно през интервал от 21 – 28 дни. От данните, представени от различните производители, в резултат на клиничното проучване, те не предизвикват сериозни странични реакции и стимулират в достатъчна степен хуморалния (антитяловия) и клетъчния имунитет.
В заключение си позволяваме да кажем, че е препоръчително всички здрави хора, без придружаващи тежки хронични заболявания, без клинични прояви в момента и над 16 – 18 годишна възраст да се имунизират, се посочва в позицията на БАН.