ВИЗИТКА
Николай Стоянов е роден през 1948 г. в Карлово, но детството му минава в Петрич. Завършил е българска филология, учил ориенталистика, специализирал в Сорбоната. Автор е на 16 книги, 4 игрални филма са по негов сценарий и е написал множество радиопиеси.
Основател е и председател на Международната фондация „Балканика“, която ежегодно присъжда едноименната награда на балканските народи за литература, добила популярност още и като „Балканския Нобел“. В момента е консултант на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
Носител е на „Вазовата награда“, на „Европейската награда за поетична проза“, както и на наградата „Париж Европа“, присъдена му през 2005 г. от общината на Париж и ЕС за принос към културата на Обединена Европа.
През 2012 г. издаде книгата „Случаят Ванга“, която представи в димитровградската библиотека. Той е племенник на петричката пророчица.
Интервю на Димитър ТОДОРОВ
– Г-н Стоянов, какво ви подтикна да напишете „Случаят Ванга“?
– Написах я, защото се занимавам с литература и роднините ми имаха такова желание. Не ми се щеше да бъде поредния разказ. Такива има десетки и към част от тях се отнасям с уважение. Направих една книга, която не е само за живота на Ванга и на нейните невероятни способности, но и реших да я опиша като човек, един от нас. През цялото време ме занимаваше как тя се вписва в този отрязък от света и от времето, в което тя и ние сме живели и живеем, как беше свързана с политиката, какво беше отношението на службите и т. н.
Започнах да мисля, докато намеря гледната си точка. Имах вътрешна съпротива да напиша книгата, но мина доста време и нещата се уталожиха.
– Какво да очаква читателят?
– Книгата написах на принципа на отваряне на салонни врати. Избегнах обичайните глави – за властта, за службите, за семейството…Разказвам така, все едно че отваряш една врата, влизаш, преминаваш през една зала, оттам следващата врата. Това се оказа едно много добро решение, което не нарушава ритъма и тъканта. В процеса на писането научавах допълнителни неща, които ме интересуваха. Мнението на хората, които вече са я прочели, е, че книгата е много четивна.
За написването ми помогнаха близки и роднини. Светлин Русев, с когото сме приятели, успях да накарам да разкаже неща, които не трябваше да разказва. Най-вече за сеансите, на които беше допускан от Ванга. На тях присъстваше също Людмила Живкова и има страници, които са копирали написаното от нея.
За мен Ванга е действително случай. Някои я наричат светица, други пророчица и подобни. Тези неща са свързани с нея, но това не изчерпва темата. Тя бе човек, чийто прозрения влизат с код червено във всички комюникета на световните агенции. При нея, освен хиляди граждани, ходеха и лидери от световна величина.
– Според вас способностите, които е имала баба Ванга доказват ли, че има отвъдни сили?
– Доказват го, да. Има нещо отвъдно. Какво е то още никой не се е върнал оттам, за да каже, но вероятно има някаква система, която ни е създала и ни контролира. Тя имаше досег с нея и казваше, че понякога вижда нещата на една площ, на една плоскост, на една линия – настояще, минало и бъдеще. По някой път изричаше например – „Счупил си си крак“. Той вика: „Нема, не съм“. „Ще си счупиш“, казва тя. И след един месец той си счупва крака зверски. Виждаше ги нещата на една плоскост, без тази последователност на случване.
– Църквата твърди, че нейните способности са свързани с въздействие на демонични сили и граничат с окултизма. Вие как мислите?
– Мисля така – църквата трябва да си гледа каноничните неща, за които трябва да се грижи, за паството, да го наставлява, да го следи по-отблизо. Що се отнася до способностите и, това не е мнение на църквата, а мнение на отделни духовници. Институцията не се е изказала официално въпроса. Няма начин да не реагират, защото тя им иззема донякъде функциите на посредник между Господ и нас.
Ванга беше изключително набожна и спазваше всички църковни канони, но тя вършеше чудесата в реално време. Църковниците ни обещават нещо във време, което е бъдеще и не знаеш дали ще се случи. Нямаше как тя да не предизвика тяхната ревност.
– Чувал съм думи, незнам дали някой ги е преразказвал или са нейни, че като влезе в храм, силите я оставят на мира. Вие знаете ли нещо?
– Храмът я успокояваше и неслучайно тя пожела да построи такъв. Разбира се, тя го направи по свои си виждания и имаше проблеми с освещаването, но пак подчертавам – тя беше изключително религиозна, спазваше всички църковни канони, почиташе празниците, ходеше редовно в манастири, църкви. Иначе такова нещо, че като влезе в храм силите я оставят на мира, аз не съм чувал и не мога да го потвърдя.
– Според вас ще се прероди ли духът и? Има хора, които казват, че са нейни наследници.
– По принцип всеки човек според нея се преражда, разбира се, минавайки през различни изпитания. Както казваше тя: „Душата се спуска по един слънчев лъч, отива в новата си майка и когато всичко е наред, се ражда детето“. Обаче дали такъв човек ще се роди отново като нея с такива възможности, ще видим в бъдеще. Лично аз не съм се срещал с хора, които да твърдят, че са нейни наследници.
– Има ли неща, свързани с Ванга, за които още търсите отговори?
– Има, разбира се. Не само аз. Всички хора, които се занимават с нея търсят отговори, които не се намират толкова лесно. Имам желание за много неща, но знам, че това, което не ни е дадено да го разберем, не можем да го разберем.
– Смятате ли, че бяхте близък с вашата леля?
– До известна степен, докато живеех близко до нея бяхме много близки. Впоследствие малко се отдалечиха семействата ни, включително и аз.
– Може ли да се промени бъдещето? Какво казва Ванга по този въпрос?
– Бъдещето и живота е в ръцете на съдбата, която ни е определена. Да знаеш бъдещето е голямо бреме и точно за това аз не исках да научавам нищо за очакващото ме. Щеше да ме демотивира да живея. Тя казваше, че само колкото е голямо едно синапено зрънце, толкова можем да променим.
– Твърди се, че в някои случаи, когато са правени опити да я запишат, впоследствие се оказва, че запис няма. Така ли е било?
– Не само със записи, но ставаше и с филми. Навремето, когато снимаха филма за нея, тя вика: „Снимайте, снимайте, обаче не ви работи камерата“. Отиват в студиото пускат и няма никакъв запис. Или на нея не и е било приятно да се види, или силите над нас имат отношение.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
