Вероятно, моята работа е да дойда и да ви кажа: Трябва да четете и трябва да обичате книгите. Не е така. Не трябва да четете, нито трябва да обичате книгите. Когато говорим за любов, не може да има „трябва“. Човек обича каквото обича, от само себе си. Това каза писателят Мария Донева пред ученици в ПМГ „Иван Вазов“.Тя влезе в класа на Катя Атанасова, учител по Български език и литература, по нейна покана.
Визитата на Донева е част от кампанията „Писател назаем“, чийто инициатор е онлайн медията за книги и четене – „Аз чета“. Крайната цел в нея е учениците не да разбират какво искал да каже авторът, а да разпознават посланията и да прехвърлят мисленето за литературни ситуации към своя живот и опит.
Ако спортист започне да ми обяснява, че трябва да обичам бойните изкуства или футбола, няма да ме убеди. Не си представям, че като ви кажа да обичате книгите, ще ги обикнете. Това е причината да се откажа от учителството. Трябваше да карам децата да четат книги, защото са длъжни, а те не искаха. Беше мъчително за мен. Затова си мисля, че учителите са герои. Те понасят този отказ, успяват да го преборят и след време да усетят, че работата им е имала смисъл, сподели писателят.
Мария Донева обясни, че обичането на книги е като обичането на хора или други неща. В общуването срещаме хора, които обикваме. По същия начин, според нея, някъде на този свят има книга, която би променила живота ни. Трябва да четем много, за да срещнем нашата, казва тя. Дали ще я срещнем, дали не, дали ще я прочетем? Важното е, че колкото повече четем, толкова повече мисли и думи имаме. С тях научаваме повече за себе си, назоваваме желания и цели.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
