[quote]ДО НАЙ-ДОБРИТЕ СМЕ, НО НЯМАМЕ ТОЛКОВА ТАЛАНТИ, ЗА ДА ГИ ХАБИМ, КАЗВА ТРЕНЬОРЪТ[/quote]
Трябва да стискаме зъби, да работим и да вървим напред. С хленчене, с мъркане няма да стане, казва за волейбола в Димитровград треньорът Петър Ташев.
Той е роден през 1953 г. в Харманли. Завършва физкултурния техникум в Пловдив, както и Висшия институт по физкултура /ВИФ/, сега Национална спортна академия /НСА/. Играе като юноша в „Локомотив” – Пловдив, после в Сливен, бил е капитан на младежкия национален отбор… В Сливен започва треньорската си кариера. Минава през Шумен, „Марица” – Пловдив, „Нефтохимик” – Бургас. През 1986 г. идва в Димитровград, по-късно отива за две години в „Берое” – Стара Загора, и пак се връща. В момента води женския отбор на Волейболен клуб „Раковски”
[quote]ДИМИТРОВГРАД Е ВОЛЕЙБОЛЕН ГРАД, ЗАПАЗИХА СЕ ОСНОВИТЕ[/quote]
Димитровград е волейболен град, затова се запазиха основите. Оттук са излезли много големи волейболисти, участници на световни, европейски първенства, олимпиади. Сред тях са: Петко Петков, Радко Колев, Каспар Симеонов. Страхувам се да не изтърва някой. За първи път сега Димитровград има женски отбор, но преди години, развиваше детско-юношески. Любка Дебърлиева – дългогодишен капитан на националния отбор, от тази зала е излязла, споделя Петър Ташев.
При идването на демокрацията, дружествата се трансформират в клубове, всеки поел по своя път. Така става и с волейбола. С течение на времето, спортът запада. ВК „Неохим”, известен преди това като „Химик”, губи право, тъй като няма участия в състезания. Заражда се идеята за нов волейболен клуб, кръстен „Раковски”, на едно от селата, върху които е изграден Димитровград.
Удържахме нещата, но дойде момент, когато „Неохим” прекрати спонсорството на едноименния клуб. Стигна се до съществувание на волейбола. Нямаше представителен отбор, работеше се само с детско-юношеската школа. Ще назова едно име, което малко хора знаят, други са позабравили. Надежда Еренджикова. Тя има много голяма заслуга да не се загуби волейбола. Еренджикова е човекът, който устоя на прехода, и с големи лишения успя да запази школата в Димитровград. Като се прибрах от Стара Загора, продължихме двамата с нея. Може би, ако тя се беше отказала, нямаше да говорим сега, заявява Ташев.
[pullquote_right]НАПРАВИХМЕ НОВ КЛУБ, ДА ЗАПОЧНЕМ НА ЧИСТО[/pullquote_right]
Групи деца продължиха тренировките, но за да участват в състезания, трябваше да има клуб. През 2002 г. регистрирахме нов, с ново име – „Раковски”, за да започнем на чисто. Ако бяхме го оставили „Неохим”, с чието име бе известен градът, играчи можеха да търсят обезщетения от нас, тъй като имаха професионални договори. Това беше причината да създадем нов клуб, правоприемник на предишния, обяснява волейболният спец.
Започва развитие на детско-юношеския спорт, следват участия в държавното първенство. Волейболът придобива популярност, за която помагат успехите на националния отбор. Желаещи започват да се появяват и сред момичетата.
Мъжкият отбор на „Раковски” се сформира през 2010 г. Стига до „А” група, но малкото финанси не позволяват да се гонят високи цели. Момчетата започват да се раздвояват. Зимата идват в залата, но напролет отиват на футбол, тенис…, спомня си Ташев. Лека полека започва да се акцентира повече на момичетата. Миналата година се реализира съвместният проект между женските отбори на „Раковски” и „Марица” – Пловдив.
Някои хора могат да си мислят разни неща, но благодарение на кмета Иво Димов и Общината, от миналата година се направи много за волейбола. Ние имахме добра основа като юноши, но предната година ми взеха две момичета в „Левски”, после – други две. Така се роди идеята да направим женски отбор, за да не отиват състезателките другаде. Сега сме съвместно с „Марица” – Пловдив. След 2-3 години, живот и здраве, ще си остане само наш проект, уверен е Петър Ташев.
„Раковски” е изграден от 14 състезателки, като половината от тях идват от „Марица”. Според димитровградския треньор, пловдивският тим е еталон не само за България. Там нещата са сложени на професионална основа. Идеята е техният модел да бъде приложен в Димитровград.
[pullquote_left]БЕЗ СТАБИЛЕН СПОНСОР, УСПЕХИ НЯМА ДА ИМА[/pullquote_left]
Пловдивчанки идват два пъти на седмица в Димитровград, да тренират с другите, по програма, определена от именития клуб. С изключение на две момичета, никоя друга не получава заплата, нито хонорари, нито премии. За много от тях изявата е на първо място, за да бъдат забелязани от селекционерите на националните гарнитури. Дългата резервна скамейка на ВК „Марица” не позволява на всички игра в представителния тим.
„Раковски” получава финансиране основно от бюджета на Община Димитровград. 90 000 лева са заложените средства за 2016 г. Пари идват и от спонсори, но те са незначителни, засега.
Ташев признава, че без стабилен спонсор, сериозни успехи няма да има. Преди това обаче отборът трябва да докаже, че носи реклама, за да има апетит от външна страна.
Всеки който смята, че ние можем да му бъдем добра реклама – да заповяда. Волейболът, на национално ниво, е продаваем продукт. Дано и ние да почнем да продаваме състезателки, не да ги подаряваме. За мен, в близко бъдеще, е важно да напълним залата в Димитровград с любители на волейбола. Да изградим стабилен, боеспособен отбор, от който останалите да се страхуват, чертае схемата треньорът.
Междувременно, школата на „Раковски” започва отново занимания с момчета, защото има много желаещи. Децата, от малките класове, могат да заповядат в спортна зала „Младост”. Правят се нови групи, осигурен е и треньор.
[quote]КЪДЕ СМЕ НИЕ: САМОЛЕТНИТЕ БИЛЕТИ НА РУСКИТЕ ИГРАЧИ СТРУВАТ 15 ПЪТИ НАД БЮДЖЕТА НА БФВ[/quote]
Волейболът на клубно ниво издиша. Въпреки това, националният ни мъжки отбор е много добър. Ние сме близко до най-добрите, но не сме най-добри. Защо? Една Русия, например, има 4 милиона картотекирани волейболисти и много силно първенство. На клубните отбори, само самолетните билети като им събереш, за гостуващи мачове, се набират средства – 15 пъти над бюджета на Българската федерация по волейбол /БФВ/. Затова ние сме сред добрите, но не сме най-добри. 31 млн. евро е бюджетът на полската федерация, къде са нашите 3 млн.?! Затова на нашите треньори им свалям шапка. В залата в Димитровград на климатиците им се радваме като на новородено. Условията са такива. Както казах, трябва да стискаме зъби и да вървим напред, споделя треньорът.
Мъжкият отбор си намери треньор. Пламен Константинов е млад, амбициозен, знаещ, можещ. Драган Нешич не беше най-добрата карта за женския национален отбор. Едно такова поколение не можа да се реализира. Сега почваме наново. Ние нямаме толкова таланти, за да можем да ги хабим. Радвам се, че започнаха да се появяват нови школи. Радостин Стойчев, доказан треньор, направи такава. Владимир Николов възроди „Левски”. На състезатели, играли по чужбина, държавата им е помогнала. Нека те да дадат едно рамо сега. Да създадат още две-три школи. Тогава нещата ще станат, убеден е Петър Ташев.
На снимката: Петър Ташев, с плакет от Българската федерация по волейбол, по повод 60-годишнината му, през 2013-а
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
