[quote]ОБРАЗОВАТЕЛНО-ЖИТЕЙСКА ИСТОРИЯ В 7 ЧАСТИ[/quote]
Интересна е професионалната история на педагога от Димитровград Милко Милков. Не защото прелива от триумфи и признание. Напротив. Въпреки че и такъв период е имало. Преди 2006 година, когато в общината се извършва прословутата Оптимизация на учебни заведение. С нея си отива и успешното, иначе училище „Климент Охридски” на което Милков е директор. Школото, с учениците и учителите е погълнато от ОУ „Пенчо Славейков”. Място няма единствено за директора. Оттогава започва и неговата сага, продължаваща в наши дни.
СРЕЩУ СИСТЕМАТА
Милков не се предава. Започва съдебна битка срещу системата. Обжалва пред ВАС заповедта на министър Даниел Вълчев за сливането, печели делата при тричленен, петчленен и седемчленен състав. Печели и делото за неправилното му, според него, уволнение срещу Регионалния инспекторат по образование /РИО/ – Хасково.
За съжаление, отлагайки с различни мотиви, министър Даниел Вълчев не изпълни съдебното решение. Не възстанови училището. Аз и не вярвах да стане. Ако върнеха „Климент Охридски”, можеше и други да атакуват оптимизацията. В повечето слети училища на този етап имаше проблеми, казва Милков.
Надеждите му обаче са, че поне за неправилното уволнение, установено от съда, ще бъде реабилитиран. И, действително – получава на 16 септември 2008 година заповед от началника на РИО Иван Панайотов за възстановяване от същия ден на работа като директор. Посочени са размерът на заплатата, колко отпуск може да ползва, характерът на работата, работното време, срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Лицето следва да се яви на работа, за да заеме длъжността си в двуседмичен срок от получаването на препис от настоящата заповед, регламентира документът. Липсва само името на училището в което трябва да директорства Милко Милков.
При тези обстоятелства бях принуден да се съглася на устно споразумение с Панайотов – аз да оттегля жалбата си срещу заповедта на министър Вълчев за закриване на фактически невъзстановеното основно училище „Св. Климент Охридски” – Димитровград, срещу което ме назначават помощник-директор в Професионалната гимназия по транспорт в Хасково. Така и стана, продължава педагогът.
КРАТКА НАДЕЖДА
Тук сагата, изглежда, приключва. Реалността, че несъществуващото вече школо не може да възкръсне, е възприета като реалност, обещанието за реабилитация, макар не изцяло, е изпълнено, горчилката е преглътната. Изпълненият с нови надежди Милко Милков отново, през 2008 г., е в сферата на образованието. Върши си работата, изпълнява ангажиментите си, в помощ е на директора Андон Шишков. Ежедневието продължава и след пенсионирането на Шишков. Временен директор след него става дотогавашната учителка в Професионалната гимназия по лека промишленост инж. Соня Добчева. По-късно тя печели обявения конкурс и е назначена в „Автото” с постоянен договор. С новия шеф обаче Милков не успява да се сработи. Разбирателството е кратко. Прекъсва го писмено предложение от 9 октомври 2010 г. помощник директорът да бъде преназначен в главен учител. И, макар заплатата да е същата, Милков отказва. Критикува стила на управление. Като човек с независим характер, обществено чувство и гражданска позиция, по собствено определение, изразява мненията си публично.
МИНИСТЕРСКО ДОВЕРИЕ
Въпросната директорка, след получаването на постоянен договор, наложи изключително авторитарен стил, придружен с големи нарушения при използването на материалната база и училищното настоятелство. Съществуваше „черна каса”. Списъците на паралелките се допълваха с „мъртви души”, издаваше устни разпоредби да не се пишат двойки, отсъствия и т.н. Не бях съгласен училището да се управлява по този начин, изразих становището си и започна атаката срещу мен, твърди Милков.
Отчитайки, че няма шансове да се бори сам, съзнавайки и страната, която РИО би заел в конфликта, помощник директорът предприема логична стъпка. Сигнализира Министерството на образованието, младежта и науката /МОМН/. В жалба от 15 септември 2010 г. Милков описва нарушенията на шефката си, така, както ги вижда. А в края изрично уточнява, че не изпраща екземпляр на РИО, опасявайки се от изтичане на информация и възможна не обективност при евентуалната проверка.
Отговорът обаче идва именно от там. Сбито и ясно началникът на инспектората Иван Панайотов съобщава, че направената проверка не констатира съществени нарушения в работата на директора инж. Добчева: Обвиненията ви към директорката на училището за въвеждането на „командно-административен стил на управление, характерен за годините на комунизма” не са се потвърдили от учителите в гимназията. Напротив, преподавателите са заявили, че с назначаването на госпожа С. Добчева за директор в училището са извършени промени, от които гимназията се е нуждаела от години… вие също сте изразили мнение, че „училището върви напред”, уточнява на 3. 10. 2010 г. Иван Панайотов. Следват опровержения на всяко едно от твърденията на Милков в писмото до министерството: за авторитарен стил, черна каса, мъртви души, нареждане за неписане на двойки и т. н
В хода на проверката, комисията е констатирала и пропуски, за отстраняването на които е издадена заповед за задължителни предписания на основание чл. 18 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието, завършва началникът на РИО – Хасково, без да се впуска в повече подробности.
В ОСТАВКА
С това Иван Панайотов приключва въпроса с Милков. Той пък подава оставка, тъй като, по собствените му думи, е човек с достойнство и при такова развитие няма как да остане в Професионалната гимназия по транспорт.
През следващите години опитите му да се върне в сферата на образованието са неуспешни. Животът ми се обърка и със съпругата ми изпаднахме в изключително затруднение да издържаме двамата ни синове – студенти, разказва бившият помощник и още по-бивш директор. – Бяхме принудени да предприемем извънредни мерки. Поради спецификата на обучението на синовете ни, никой от тях не можеше да премине в задочна форма. Обсъждахме вариант единият да прекъсне.
За да излезем от това положение съпругата ми взе неплатен отпуск и замина за Италия където работи 10 месеца като „баданте” – обгрижваше стари хора. А е завършила история с отличен успех в Софийския университет, притежава втора професионално квалификационна степен, ползва се с висок авторитет сред учители, ученици и родители…
ХА, ДАНО…
След вестта за освобождаването на директорката, срещу която се е обявил, обаче, Милков отново решава да търси правда. И отново – на 3 февруари т. г. пише до министъра на образованието, младежта и науката.
През миналата седмица прочетох в интернет, че директорката С. Добчева е освободена /от Професионалната гимназия по транспорт – Хасково/ по нейно желание. От бившите си колеги разбрах, че нарочна проверка е констатирала сериозни нарушения, като тези, за които сезирах в жалбата си от 2010 година. Бях много радостен, най-вече заради проявената гражданска позиция на част от бившите ми колеги, сезирали МОМН за нарушенията на директора, откровен е Милков. Преди този абзац той кратко описва сагата покрай делото за незаконно уволнение, а след него задава на принципала три въпроса:
- Ако са констатирани сериозни нарушения, защо директорката не е наказана с дисциплинарно уволнение?
- РИО на МОМН – Хасково през тези години и сега „простира ли чадър” върху въпросната директорка?
- След като се оказа, че, изпълнявайки гражданския си дълг, съм бил изхвърлен несправедливо от образователната система, как сега ще бъда компенсиран – ще получа извинение или работа в образователната система?
Уважаеми господин Министър,
Аз отлично зная, че писаното по-горе няма юридическа стойност. Юридическите дела, които спечелих преди години и изявената ми гражданска позиция са основната причина за неприятностите, които последваха. Проблемът е само морален, но смятам, че е обществено значим и искам да му дам публичност. Надявам се, че вие или ваши служители от МОМН ще прочетете написаното и ще ми отговорите.
… АМА, НАДАЛИ
Отговор наистина идва. Не от министър, тъй като по това време нещата са малко сложни. На 28 януари е освободен Сергей Игнатов, а Стефан Воденичаров още не е назначен. Одобряването му от парламента става на 6 февруари. Две седмици по-късно академикът вече е министър в оставка. На прошението отговаря директорът на Дирекция „Организация, контрол и инспектиране” – Лазар Додев. Макар, че подписаното трудно може да се определи като отговор – въпросите на Милков изцяло са подминати, но за сметка на това сбито са му разяснени правомощията на директора на училище да сключва и прекратява трудови договори, функциите на регионалните инспекторати по образованието и перспективите му като безработен.
Допълнителна възможност при липса на постоянен трудов договор е включването в банка кадри за заместващи учители на отсъстващите от учебни занятия в училищата на територията на област Хасково във връзка с осъществяване на дейностите по Мярка „Без свободен час” от Национална програма „На училище без отсъствия”.
… Моля да се обърнете към Регионалния инспекторат по образованието Хасково за оказване на необходимото съдействие. Съпричастни сме към вашия проблем и се надяваме да имате възможност да се реализирате, пише на бившият училищен директор директорът в МОМН.
От елиптичната завършеност на такъв отговор човек само може да се възхищава. Ако не е на гърба му. Ако на питането: Справедливо ли се постъпи с мен?, не чуе: Пий една вода! Ако, в крайна сметка, въпреки правотата, доказана от съда кариерата му е съсипана!
HAPPY END
Милко Милков обаче не пада духом в надеждите за връщане в системата. Работи, междувременно като социален работник в Агенцията за социално подпомагане, печели за хляба, но това няма как да го удовлетвори. Знае, че силата му е другаде – в образованието. И отново прави опити за връщане – явява се на конкурс за старши експерт в Община – Димитровград. За да разбере, че не е правилният кандидат. Което, впрочем, от самото начало е ясно. На новия образователен министър се е отказал да пише. Сигурен е, че казусът със закритото от МОН и възстановено от съда училище просто не би могъл да се реши. Битката изглежда загубена. Докато…. Докато съдът в друго дело си казва думата и на мястото на Иван Панайотов е възстановена отстранената преди години Мариела Златева. Тя също има своята съдебна сага. Също не е губила надеждата и борбеността да докаже правотата си. Но, по важно – работила е с Милков, знае какви са възможностите и способностите му. И, когато възниква възможност той, макар временно, да се върне в образованието, дава рамо. От 1 август Милко Милков е временно изпълняващ директор на ОУ „Кирил и Методий” в димитровградския квартал „Черноконево”. Назначен е до завръщането от болнични на титуляра Елена Петкова. Какво ще стане по-нататък не знае. Но е сигурен в едно. На училището ще даде всичко от себе си. Не, за да доказва, че може и не, защото успехът би подчертал несправедливостта към него. Такова е разбирането му…
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
