Тя припомня за присъствието на вечното във временното, насочва към крайната цел на творението
Начало на Църковната нова година отбелязва Българската православна църква, чието начало започва на 1 септември. Индиктът /Обявлението/, както се нарича празникът, е свързан с ред библейски събития.
Прието е църковната година да започва в началото на септември, на прага на есента, а не на пролетта. Така е, защото от незапомнени времена началото на богослужебния ден започва вечерта, а не сутринта, т. е. с настъпването на есента, а не на пролетта. Смисълът трябва да се търси в сътворяването и раждането на света от нищото.
Празникът се свързва с паметта на Симеон Стълпник, отбелязван като Симеоновден. Той се родил през 357 г. в Мала Азия, в семейство на бедни християни. От ранна възраст Симеон бил призован от Бога. На 18 години постъпва в манастир, след което заживява като отшелник. По-късно решава да се изолира напълно от света като заживява в каменна кула, висока 40 лакти, която сам си построил. Заради това, че живеел на върха й, бил наречен Стълпник.
Обръщение за началото на Новата църковна година отправи българският патриарх Неофит:
ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,
Встъпването във всяка нова църковна година е за нас възможност за осмисляне и осъзнато съпреживяване на всичко онова, върху което се гради християнската ни вяра, стояща в основата на нашата християнска и църковна идентичност. Тази вяра се основава върху засвидетелствани от очевидци исторически събития (срв. 2 Петр. 1:16 сл.). Събития от човешката история, която – в тайнството на Боговъплъщението – е била преобразена в история богочовешка: история на Божието домостроителство за спасението на света и човека. Тези събития от свещената богочовешка история, които богослужението на Църквата Христова постоянно актуализира за нас, съставляват гръбнака на годишния богослужебен кръг, който се обновява всяка година, в първия ден на септември, за да ни направи отново причастни към стореното от Бога – в Христа – за нас и нашето спасение.
Тази наша причастност към всичко, което Господ извърши „веднъж завинаги“ (Евр. 10:10) заради нас, човеците, това постоянно актуализиране на „благоприятната Господня година“ (Лука 4:19), определят и начина, по който посрещаме и осмисляме настъпването на всеки нов индикт, отличавайки църковната от гражданската година. Ако началото на гражданската нова година обичайно свързваме с надежди за по-добри дни, за здраве и благополучие в измеренията на земното ни съществуване, то църковната година припомня за присъствието на вечното във временното, насочва мислите ни към първите основания и крайната цел на творението: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, – казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят“ (Откр. 1:8).
Историческото време продължава своя ход, но то е вече осмислено в светлината на пълнотата на времето, а заедно с него е осмислен и човешкият живот, намерил, в тайната на богочовечеството, своето вечно божествено предназначение. Историята и съдбините ни са „веднъж завинаги“ осветени с Пришествието в света на Самия негов Творец, Който – чрез Църквата – продължава да живее в света, защото Бог „… покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко“ (Еф. 1:22-23).
За участие в тази пълнота на Църквата, в богочовешката реалност на нейния живот – под водителството на Всесветия Божи Дух, Който е Дух на Премъдрост и всяка истина, сме поканени всички ние.
Да бъде благословено началото на Новата църковна година!
Божият мир и Неговата велика милост, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
