[quote]БЪЛГАРИТЕ СМЕ ЗАПАЗИЛИ ДОБРОТО В СЕБЕ СИ, НО СМЕ ЗАГУБИЛИ ДУХА СИ, КАЗВА АНГЕЛ ГАНЧЕВ – ЕЙНДЖЪЛА[/quote]
Трудно с думи могат да се опишат преживелиците, странстванията, патилата на художника Ангел Ганчев от Димитровград из Европа, известен като Ейнджъла. Одисеите му зад граница започват през 2002 г. Оттогава, в различни периоди, е ходил в Германия, Ирландия, Норвегия, Унгария и т. н. При последния си поход, както нарича историите, отива до Северна Ирландия, а оттам – до Белгия, белязан с изобилие от неприятни моменти и изпъващи до крайност нервите непредвидени ситуации.
Ейджъла лети за Северна Ирландия на 6 октомври тази година, с идеята да прави татуировки, с които започва да се занимава след 2002 г., но тази история после. Отива, след покана от приятели, стари клиенти от морето, с идеята да намери работа в студио в столицата Белфаст. Обикаля почти всички, но се очертава неразрешим проблем. Не може да се хване нито официално, нито неофициално. В Северна Ирландия трябвало да подаде молба за национална осигурителна карта, тепърва да чака интервю… Законите на Обединеното кралство били строги и хората ги спазвали. Ходил и в тяхното Бюро по труда, но времето напредва. Изкарал вече месец, трябвало поне още месец, за да изчака работата… Идеята да започне като татуист се оказвала мираж.
[pullquote_left]НЕ ОЧАКВАХ В СТОЛИЦАТА НА ЕВРОПА ДА ВИДЯ ТАКАВА МИЗЕРИЯ[/pullquote_left]
Имаше един човек готов да ме вземе в месарски цех. Пак беше нещо като начало, но и там не стана. Той ми каза, че преди при него работели българи и бил доволен от тях. Но не ме взе, заради въпросната карта. Преди да замина за Северна Ирландия, имах предложение да правя татуировки в Белгия, от български турчин от Ловеч, загнездил се в Гент. Свързах се с него, обеща ми работа. На 1 ноември заминах за Белгия, но там се оказа, че нещата не са такива, каквито ми ги представяше. Първо ме заби в Брюксел, в квартал „Скарбек”, който впоследствие се оказа, че е до квартал „Моленбек“, свързан с атентатите в Париж. Мислех си, че ще имам работа с белгийски клиенти, но нито един белгиец не видях. Имаше само араби, негри, турци, цигани, българи. Навсякъде – само турски и арабски магазини. Хванах се за главата. Оказа се, че клиентите са бандитчета, гангстерчета, наркодилърчета, сводници. Беше пълно с проститутки и бандити. Цигания тотална, мръсно и гадно. Набутаха ме да спя на някакъв таван, на един миризлив матрак, с още петима, тарикат до тариката. Потънах със 100 евро, че искаха 200. Само една вечер изкарах там. Условията бяха ужасни. Разболях се, с якето съм се завивал. Наложи се да спя в салона – помещение непригодно нито за работа, нито за живеене. Ерол се казва човекът, от който получих „поканата”. Казвам името му, за да знаят хората какъв човек е. Там той е известен, разказва Ейнджъла.
Ерол ме заведе един ден в Гент, където направих 6 татуировки. В Брюксел бях десетина дни, без да ми дава изкараните пари. Хвърля ми по 5-10 евро. Иди, вика, нещо да хапнеш. Все едно съм някакво куче. Почнах да го гоня да им даде парите. Имах 150 евро от двама тарикати в Брюксел и още над 70 евро от Гент. Отделно изрязвах от фолио реклами, на ръка. В салона в Гент работи жена му, а в Брюксел той, заедно с любовницата си. Прибират парите и се правят на луди, продължава да разказва димитровградчанинът.
А схемите следват една след друга, накратко – да те ударят през кръста и да ти вземат парите. Пострадали и други българи. Нашенецът получил помощ от позната от Слънчев бряг. Дръпнала го настрани и му казала: Ангеле, ето ти пари, прибирай се в България. Той намира бус, в който пак попада на български турци, но много по-добри. За 48 часа прекосяват цяла Европа. Въпреки главоболията, успява да се справи някак си, не без помощта на хората в буса, които му дават храна, цигари… Пристига в България на 14 ноември. На всичкото отгоре се оказва, че е пътувал точно по времето, когато са ставали атентатите в Париж.
Не очаквах, че в столицата на Европа Брюксел ще видя такава мизерия. Там оцеляват само тарикатите, така ми казаха. Дебелокожите, с една дума. Предчувствах нещата, както често става при мен. Когато излитах от Ирландия, самолетът се забави. Викам си, нещо означава. Сега, като връщам лентата… Но явно трябваше да се случи, за да осъзная други неща, мисли си художникът.
ПОХОД ПЪРВИ
Началото е през 2002 г., когато татуировките в България тепърва се развиват. Дотогава Ейджъла рисува картини на морето, предимно в Несебър. По това време негов приятел германец го запознава с друг негов сънародник, Бено – татуист.
[pullquote_right]ДЕБЮТ В ЧУЖБИНА С ТАТУИРОВКИТЕ[/pullquote_right]
Бено имаше 5-годишно дете от филипинка. С него станахме много добри приятели. Той беше интересна личност. Бил е в Италия, Англия, Швеция, къде ли не. И навсякъде е имал различна жена. Стана му интересно в България, даже беше два месеца в Димитровград. Той ме запали по татуировките и ми предложи да ходя с него в Германия, един вид – като чирак, което се оказа първото ми излизане в чужбина, споделя българинът.
За около два месеца следват пътешествия из цяла Германия и работа на частно. Ейджъла описва немците като приветливи, дружелюбни, дисциплинирани хора. При обиколките помага на германеца, рисува модели и прави първи стъпки в татуировките. Но накрая историята свършва неприятно. Бено вижда обява във вестника, че някаква си в Унгария, оказала се впоследствие рускиня, търси запознанства с немци.
Даде ми на мен да се разбирам с нея, защото знам руски, също и английски и немски. Както и да е, тръгнахме за Унгария и се озовахме в градче, близо до австрийската граница. Стигнахме до къща, където се разбра, че работата е сводническа. Уж тръгнахме обратно за Германия, обаче моят приятел взел, че се влюби е една украинка и по пътя обърна колата. Не знам точно какво стана, но останахме в Унгария, в един град Гьор. Бено нае една квартира, остави ме с детето и отиде до Германия, да врътнел едни пари. Скарахме се и се прибрах в България. След този проблем съм се разболял от диабет, но разбрах по-късно, обяснява нашенецът.
В Германия той прекарва два месеца, в Унгария – месец. Споделя интересно съвпадение, случило му се на два пъти през годините на походите. От Унгария към родината тръгва ден след рождения си ден, който е на 11 февруари. Десет години по-късно, когато е в Норвегия, си тръгва за България на същата дата.
СЛЕДВАЩИ ПОХОДИ – УСПЕШНИ
Следващите походи се оказват по-успешни. Началото им е през 2007 г., когато Ангел заминава за Германия, по покана на семейство от град Бремерхафен. Там стоях две седмици и беше супер. Бяха ми намерили хора за татуировки. Направих добри пари, спомня си димитровградчанинът. През следващата пролет пак е в немския град, за същия период.
През 2010 г. отива в Южна Ирландия, където изкарва три месеца. Походът за него е изключително успешен. През това време рисува катедрали. Прави отделно два големи декора за местен театър. На следващата година отново е в Бремерхафен. Остава два месеца в Германия, посещава Щутгарт, Бремен, Хановер и други места.
ПОХОД ПОРЕДЕН – КАТАСТРОФАЛНА ИСТОРИЯ
Като катастрофална история описва татуистът следващия поход – до Норвегия, през 2012 г., продължил над пет месеца и половина. На морето се запознава с рускиня, завърта се любовна история. Искал да ходи в Англия, но тя го придумала да отиде до Норвегия с нея, където живеела.
[pullquote_left]КОШМАР В НОРВЕГИЯ. СЪН ЗА БЪЛГАРИЯ[/pullquote_left]
Накрая на август заминах за норвежкия град Харщат, оказал се село, с неприветливи хора. Тогава разбрах, че приятелката ми е алкохоличка. Помагах й да си гледа детето. Водих го на училище, вземах го оттам. Буквално аз се грижех за него. Опитах се да работя татуировки. Отначало се получиха нещата, ама норвежците са гадни, в същото време – мързеливи. И времето там е друго. Като почна един мрак, слънцето пада и изчезва. Изпаднах в голяма депресия. Търсих работа дълго, но искат да им говориш норвежки, въпреки че всички говорят английски, дори бабите. Две седмици ме подмятаха от врата на врата. Пет месеца и половина изкарах в Норвегия. Исках да се прибера по-рано, но таз не ме пускаше. Взе да прави един истории, да ме изнудва даже, жалва се Ейнджъла.
Помага му момче от Молдова – Вася. Отслабнал, загубил желание за всичко, нашенецът тръгва за България, след като близките му в страната купуват билет за насам.
Спомням си, че като си дойдох, почти веднага отидох на кафе в КДК в Димитровград. Вярваш ли, че съм сънувал в Норвегия как съм на КДК. И като се събудиш, си в кошмара, продължава да описва преживяванията си той. Известно време след това не изпитвал желание никъде да ходи. За да дойде следващият и последен засега поход, до Белгия, с който започнахме описването патилата на художника-татуист.
А СЕГА НАКЪДЕ?
Сега, ако отивам някъде, ще е по-скоро на екскурзия, не по работа. Дори походите, както ги кръстихме, са за по-кратък период от време. Не правя избора да оставам за по-дълго, да се установявам. Има хора, които се приспособяват, аз не съм от тях. На Запад имат пари, но нямат стремеж за развитие, най-вече духовен. Всеки си стои на столчето и това знае. Истина е, че за смяната на една крушка викат сервиз. В България няма чак толкова пари, но имаш спокойствие. Тук хората са запазили доброто в себе си. Въпреки това трябва промяна. Ние си носим доброто, но подкопаваме основите му, защото живеем с илюзия за пари някъде другаде.
Липсва ни позагубеното национално самочувствие, което трябва да си възвърнем. При всеки един – норвежец, ирландец, германец, поляк, унгарец, чех, го има това национално самочувствие. Една от причините при нас да липсва, е че обикновено почваме отзад напред – обвиняваме държава, правителство, безпаричие. А тези неща се постигат с национално самочувствие. Получили сме добро образование, имаме култура, говорим езици, но сме загубили ценностите си. Оцелели сме 500 години под робство, защото е имало силен дух. Ей това загубихме сега! Духовната ни сила идва от земята, от балкана, от морето, прави равносметка Ангел Ганчев – Ейнджъла.
АЗ ПОЗНАВАМ МНОГО ЛИЧНО ТОЗИ ЧОВЕК …ЕЙНДЖЪЛ Е МОЙ КОЛЕГА И НАЙ-ВЕЧЕ ПРИЯТЕЛ,ЗНАМ ЗА ВСИЧКИТЕ МУ ТЕЗИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ И НЕЗГОДИ..МОГА САМО ДА КАЖА ЧЕ ДОНЯКЪДЕ СЪЖАЛЯВЯМ ЗА СЛУЧИЛОТО МУ СЕ ,НО КАК ДА ЗНАЕ ЧОВРК КАКВО ГО ОЧАКВА ДОКАТО НЕ СЕ СБЛЪСКА С ТОВА,НО МОГА ДА КАЖА ,ЧЕ ТОЙ Е ЕДИН ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ЧОВЕК !!!! РАДВАМ СЕ ,ЧЕ ГО ПОЗНАВАМ И Е ЕДИН ОТ НАЙ ИСТИНСКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ !!! ОБИЧКАМ СИ ТЕ !! ЕЙНДЖЪЛ !!!