На днешния ден – 29-ти август 1921 година, на 85-годишна възраст умира последният знаменосец и спасител на Самарското знаме – моят пра-пра дядо Никола Корчев. Това пише на фейсбук страницата си Екатерина Анева.
Роден е през март 1836 г. в село Горна Диканя, Радомирско. Изключително висок и едър мъж. Жени се в съседното село Долна Диканя, където се премества да живее и да стопанисва воденица.
По-късно работи като локомотивен машинист на Хиршовата железница и ж.п. линията Русе-Варна, след което емигрира в Румъния.
По-време на Руско-турска война от (1877-1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец е в III-а рота на III-а опълченска дружина. Служи под командването на подполковник Павел Калитин.
В битката при Стара Загора на 31 юли 1877 г. се води ожесточен бой за Самарското знаме.
Загиват последователно знаменосците унтерофицер опълченец Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и дружинния командир подполковник Павел Калитин. Знамето е спасено от стихийно сформирана се знаменна група след страховит ръкопашен бой.
Никола Корчев с невероятна храброст, воля и сила на духа се добира до Самарското знаме, откъсва го от дръжката и го предава на друг опълченец, за да не бъде пленено от турците. Награден е с Войнишки кръст „За храброст“.
След Освобождението е последният знаменосец на Самарското знаме в Радомир, където е била разположена Трета опълченска дружина. След демобилизацията се установява във Варна.
На тържествата през 1902 г. на Шипченските височини, когато е открит и осветен новопостроеният храм-паметник, художникът Ярослав Вешин вижда достолепния знаменосец на Самарската светиня. Макар след години, изпраща телеграма до дядо Никола, че желае да го нарисува със знамето в ръце. Картината е завършена през 1911 г. и получава голяма популярност.
Никола Корчев остава в историята като един от спасителите на Самарското знаме. Костите му са положени в храма-костница на Шипка.
Дълбок поклон!