[dropcap]В[/dropcap] историята на човечеството са известни немалко личности с удивителни качества на паметта, с изключителна трудоспособност и продуктивност в работата. Темистокъл, например, е знаел имената на всичките 20 хил. жители на Атина. Александър Македонски и Цезар са познавали по лице и по име своите воини, които наброявали до 40 хил. души. За Наполеон се твърди, че е могъл едновременно да извършва по 7 работи. Съчиненията на Гьоте са напечатани в 130 тома. Но той е бил същевременно министър, грижел се за финансите, мините, занимавал се с естетика, анатомия, минералогия, физика, химия и биология. Моцарт е нотирал музикални творби, след като ги чуел само един-два пъти. Английският виртуоз Рихтер, ученик на Лист, е свирел наизуст повече от 2000 музикални пиеси. Йозеф Медзофанти е разбирал 114 езика и диалекта, а 54 от тях владеел превъзходно. Проф. Карло Талавиани , член на 50 академии, на конгреса на езиковедите в Ню Йорк произнесъл реч на 50 езика, а докторската си диплома получил на 22 години, знаейки 15 езика. Ким Унг Йонг от Сеул на 5-месечна възраст говорел и ходил с твърди крачки из стаята. След два месеца се научил да чете, да пише и да играе шах. На 2,5 години пишел стихове, а на 3-годишна възраст се учел с 13-годишни съученици. На 5 години знаел превъзходно китайски, немски и английски, решава задачи от висша математика. Древноиндийският епос Махабхарата, състоящ се от повече от 100 000 двустишия се научавал наизуст и така се предавал от поколение на поколение. Известни са хора, които са знаели Корана и Библията наизуст. Не доказва ли всичко това, че човешката памет наистина е безгранична. Но, може би, недостатъчно разработена у повечето хора.