Паметта на Света великомъченица Варвара почита Църквата на 4 декември. Тя е живяла по времето на император Максимиан в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога, умира в мъки от ръката на собствения си баща.
В православието св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причастят.
Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Илиопол (Мала Азия). Според проучване на богослова Венцислав Каравълчев обаче, св. Варвара е родена в с. Елешница – Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол.
Варвара се отличавала с особено впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, тя изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога.
Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.
Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата, Варвара е обезглавена. Житието разказва, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния.
През 6 век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол.
Източник: Българска православна църква