Един ден в многопрофилната клиника на слънцето
Към многопрофилната клиника на слънцето – такава шеговита табела стой край пътеката към древното светилище и крепост Палеокастро до Тополовград. Названието е и символично, и буквално. Денят е слънчев, свеж, есента грее в багри, по скалите край маркирания в синьо и бяло маршрут са издълбани стотици малки и големи слънца. Или поне като такива са видени от археолозите впечатляващите каменни кръгове, дело на човешка ръка. Някои са вдлъбнати, други – изпъкнали. Кога точно са изрязвани и в продължение на колко време, със сигурност не може да каже. Правени са в дълбоката древност от хората, населявали тези земи. Свидетелстват за култ към слънцето, на което са се прекланяли. Символичните му образи са в северния край на скалите и следват пътя от изгрева към залеза. Те са много, според различните информации от 140 до над 200. Открити са, заедно с крепостта Палеокастро от братята Херман и Карел Шкорпил – чешко-български археолози и музейни дейци, които още през 1888 г. публикуват описание на обекта. А, като стана дума за крепостта, зъберите с каменни кръгове на най-високото, са част от защитната й система, явяващи се непристъпна южна „стена“. Изградена от траките в дълбока древност, твърдината се е ползвала във вековете от римляни, византийци и българи.
Ако с това въведение сме успели да събудим любопитството ви, нека видим и как се стига до историческото място, където мистиката на вековете се допълва от красотата на природата. Отклонението е на около 2 км. преди Тополовград, ако посоката е към него. Отбивката е вляво. Има указателна табела, но тя е видима само на излизане от града, когато посоката вече става дясно. Тръгва се по земен път, проходим и за лек автомобил и след около 1,5 км. колата се оставя на равно място до къща, пред която има чешма. Стопаните са я направили специално за туристите. Водата е студена и вкусна, а в коритото е изписана цялата история на Палеокастро. Оттук – към върха със скалните зъбери следва около 20 минути пеши ход. Маршрутът е лек, денивелацията не е голяма, пътеката се вие през смесена гора, преминават се живописни мостчета, на много места са поставени дървени пейки за отмора. Посоката не е възможно да се обърка, тъй като навсякъде по дърветата има маркировка в синьо и бяло. Има и достатъчно указателни табели, за разлика от други маршрути, където ориентацията често става по интуиция. Изобщо, разходката, освен че обогатява познанията за историята на древната ни земя, е и много приятна.
Пътеката скоро отвежда до първата скала с издълбани слънчеви кръгове. Малко по-нататък изниква още една и още една… Докато неусетно сме се изкачили на върха с надвиснали над урвата скални зъбери, нашарени с десетки кръгове, с различни размери. Явно, тук е било светилището на древните траки, живели в подножието на височината. Предполага се, че то е съществувало от X до V век пр. н. е., след което, вероятно в I хилядолетие пр. н. е. мястото е превърнато в крепост. Тук са се приютявали хората, напуснали селищата в моменти на вражи нападения.
За твърдината в сайта на тополовградския исторически музей пише: Крепостта наподобява формата на копие, насочено с върха на югоизток. От изток, север и запад е била защитена с висок и здрав зид, дълъг около 350 м. Скалните зъбери от южната страна също са били свързани с крепостен зид. Каменната зидария на стената е споена с хоросан. На северната стена на крепостта, която е най-достъпна за нападение, са били изградени две отбранителни кули. Едната се намирала в северозападния край на крепостта, където е била и портата, а другата – в североизточния край. Вътрешната част има размери от 200 м. дължина и 20 до 60 м. ширина. На север от крепостта са намерени останки от голямо селище – основи на сгради, керамични фрагменти, строителни материали, остриета на стрели и копия, аксесоари за бойно снаряжение, предмети на бита и украса, бронзови монети от Месемврия, Александър III Македонски и др. Римски монети на Септимий Север, Юлия Домна, Каракала, Филип Арап, Гордиян III, Александър Север, Максимин Даза, Диоклициан, Гета, Марк Аврелий и др. Намирани са и ранно византийски монети на Теодосий II, Анастасий I, Юстиниян I, а най-късните са от времето но Мануил I Комнин (1143-1180 г.) – корубести медни монети. По монетни находки, най-ранните от които са от V век пр. н.е., а най-късните от ХII век, може да се направи извод че на това място е имало живот около 1600 г. Изградена от траките, крепостта е била използвана от римляни, византийци и българи. Вероятно е била завладяна и разрушена при нашествията в района на кумани и печенеги през ХII век.
Останките от крепостни стени на север днес трудно се „изследват“ от любители на старините, защото почти изцяло са погълнати от гората. Което не пречи на иманярските „проучвания“ край тях и особено на мястото, където се е намирало селището. Малката ни група обаче не е тръгнала за това. Възползваме се от възможността да разгледаме по-достъпните участъци, да направим хубави снимки и най-вече да се полюбуваме на красивата панорама от всички страни. В ясния ден се виждат Манастирските възвишения, „Бакъджика“, Странджа и Стара планина, село Сакарци е като на длан през оптиката на далекогледа, личат къщите на Хлябово, виждат се и бълващите дим комини на ТЕЦ-овете от комплекса „Марица Изток“.
…Но денят преваля. Есен е, все пак, следобедните сенки се издължават. Слънцето наближава края на пътя си над скалите със символичното му изображение. Време е за тръгване. Спускаме се надолу, скоро сме до колата. Потегляме. Заредени с енергията на мистичния връх, с впечатленията от поредния излет, с нови сили от многопрофилната клиника на слънцето, с убеждението, че съвсем правилно е надписана табелката 😊
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
