Официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език и поради това може да бъде обозначен като северномакедонски български. Това се казва в изданието „За официалния език на Република Северна Македония“, представено пред медиите в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките /БАН/.
Книгата включва научно обоснован текст по темата за официалния език на Република Северна Македония, написан на популярен език и предназначен за широк кръг читатели, който БАН публикува в илюстрирано издание. Авторите са учени от Българската академия на науките и три университета – Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“ и Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград.
Книгата излиза 41 години след издаването на студиата „За единството на българския език“ и съдържа много прецизен текст, основан на документи. Това каза ръководителят на проекта чл.-кор. Васил Николов, зам.-председател на БАН, и представи авторите и консултантите на изданието.
Книгата е резултат от препоръка на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН за обединяване на потенциала на български учени за изразяване на единната научна позиция за официалния език на Република Северна Македония. В книгата е посочено, че официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език. Предложена е и пътна карта за двустранните отношения в научната и културната сфера.
Изданието е от 68 страници, повече за което може да видите на следния линк. Твърдението, че българския език може да бъде обозначен като северномакедонски български, се намира в началото на 11-а глава, на 55-а страница и в книгата е споменато само веднъж.
Официалният език в Република Северна Македония не е различен от българския и няма по-ранна история от 1944-та година, отбелязва, д-р Ваня Мичева. Това, че официалната писмена норма има статут на вариант на българския език, не ѝ пречи да изпълнява функцията на държавен език, език на образованието и литературата в Северна Македония. Това не означава, че ние предявяваме териториални претенции към една или друга страна, така, както впрочем немският се говори и в Германия, и в Австрия, и в Швейцария и никой не говори за австрийски или швейцарски език. Говорят за швейцарски немски, австрийски немски…, обяснява д-р Анна Кочева. Това, че казваме, че хората там говорят на вариант на български език, по никакъв начин не означава, че ние им казваме: „Вие сте българи“. Етническото самосъзнание е нещо, което всеки сам определя, допълва, цитиран от БНР, проф. Васил Николов. Учените призовават за стриктното придържане към обективната научна истина без политизиране.