Кратка, но интересна екскурзия край Стара Загора
Верни на желанието да събудим познавателен и туристически интерес у читателите, предлагаме още един кратък, но носещ удовлетворение маршрут, който спокойно може да се измине за ден, оставяйки прекрасни впечатления.
Става дума за едно съчетание на авто и пеши преход до локации около старозагорските Минерални бани, като започнем с малкия водопад и клокочещите вирове в местността „Казането“. Наречена е така, заради издълбаните от река Казанска камъни с причудлива форма в които бързата вода клокочи като в котел. За мен, лично, информацията в интернет за мястото предизвика интерес и решение да се види това чудо. Замислено – сторено. Качихме се на колата в един от почивните дни и поехме към Минерални бани. Винаги съм харесвал пътя от Стара Загора към Баните – живописен и без голямо движение, така че, човек, шофирайки се наслаждава на грейналата в зеленина природа. И, докато се наслаждава – пристига 😊
„Казането“ са на около 5 километра от табелата на курортното селище към село Казанка. Вляво от пътя има малък паркинг. Там се спира. Табела сочи посоката към речното кътче, но и без нея шумящата река указва накъде трябва да се върви. След 50 – 60 метра – ето ги каменните казани – неголям водопад, вир под него, бързей и каменни корита през които клокочещата вода минава. Наистина приличат на казани. Не знам как е в жегите, но напролет местенцето е ефектно с причудливите форми на скалата и пенливата вода. Впечатление прави една от каменните форми – досущ като сърце. Дали е дело само на реката или човешка ръка е помогнала, но приликата е учудваща. И, понеже посетителите свързват сърцето с емоции, хвърлят монети, за да се върнат отново.
Ние не хвърлихме, защото и без монети ще дойдем, и се върнахме в Минерални бани. Време беше за кафе и разходка край езерото. Приятно местенце в слънчевия ден. После – Богородичната стъпка, разбира се.
Идвали сме тук преди години, през есента. Пак беше красиво, но сега, в късната пролет, е още повече. Бухнала зеленина, пъстри свежи цветя, птички… И люляци навсякъде. Лилавеят и пръскат аромат. Оставяме колата след последната къща, за да повървим пеш. След 15-тина минути сме на Стъпката.
Виждат се промени от последното ни идване – погледа веднага грабва висока камбанария с позлатен купол. Държат го 4 пилона – конструкция, която се вписва добре в пространството и прави мястото още по-силно заредено с енергия. Подобрен и подходът към параклиса. В почивния ден работници редят по земята каменни плочи и отпиват от бутилка с жълтеникава течност. Поздравяваме се, казвам едно „Наздраве“ и внимателно заобикаляме сътвореното от ръцете им. То, вече ще да е готово, но тогава не беше.
Иначе параклисът „Рождество Богородично” си е на мястото. Няма и къде да иде – съграден е стабилно върху скалата. Скали има и над него. В масива е Богородичната стъпка. Наистина прилича на голям отпечатък от крак, но дали е дълбана от човешка ръка, като счупения каменен саркофаг наблизо? По-вероятно е творение на природата, каквито, впрочем, има и край нея. Скалата е прорязана с огладени от вода и вятър пукнатини, ниши, вдлъбнатини, улеи.
Мястото напълно предполага съществуване тук на древно светилище. В района е открита антична кариера за добив и обработка на камъни, нужни за градежите на Берое и Августа Траяна. До Минерални бани е най-старият, използван още през неолита рудник за мед. Селищна могила е разкрита до сегашната баня, чието място е непроменено от римско време. Така че, тезата за светилище, може би тракийско, на Богородична стъпка е напълно оправдана. Още повече – религиозното значение на такива места християните възприемат и продължават със свои ритуали, за по-леко приобщаване на езичниците. Във времената на масово християнизиране на местното население, след преместване на столицата на Римската империя в Константинопол, през 330 година, вероятно се е родила легендата за Богородица, оставила отпечатък точно на древното светилище. В този дух е и преданието.
Параклисът е малък, спретнат, чист, поддържан. Не е заключен. Вътре има свещи, от които всеки може да вземе, като остави колкото стотинки прецени. Палим по свещичка. После разглеждаме Стъпката. Дали не пресъхва и в най-сухото време, както чета другаде, не знам, но този ден имаше вода, а на дъното проблясваха стотинки. За здраве, за късмет, за сбъднато желание – оставят хората. И доста го посещават – стари и млади, жени, мъже, младежи и девойки. Докато бяхме, поне 4 групи се появиха. Казват, че зареденото със свята енергия място помага на бездетни семейства да добият рожба. Помага и на вярващи да се изцелят от страдание. Дано е така! Дано съкровенията, които мнозина пишат на листче и оставят в параклиса, стигат до Богородица. Вярата е сила!
Но, дори и без изрични желания Богородичната стъпка заслужава да се посети. Още повече, отправна точка е и към лек туристически маршрут. Сочи го табела вляво, във високата част. Пътека води към връх Големия Кайрак. Голям-голям, колко да е голям – 636 метра над морското равнище. Така че, изкачването му не може да се каже покоряване, но пък има други предимства. Пътеката върви през гора и полянки, приятно прохладно е, ухае на свежест. А и, за да не е съвсем като разходка, на места човек леко се задъхва. Така, де… Планина е, все пак😊 Денивелацията от параклиса до върха е 130 метра, разстоянието – около километър. Преодоляват се за около 15-20 минути спокоен ход със сравнително малко усилия.
От Големия Кайрак се разкриват панорамни гледки към Минерални бани, Сулица, Ново село, Остра Могила. И, макар самият връх да не е нищо особено – духана от вятъра поляна, обрамчена с гора, броим го, за постижение – крайна точка на един кратък, но емоционален маршрут. Импровизирано избран и без напрежение изминат. Дотук. Защото трябва и да се слезе. Слизането е по-леко. След 15-тина минути сме до Богородичната стъпка, след още десетина – до колата. Денят е към края си. Броим го от хубавите.