Кратка, но интересна екскурзия край Стара Загора
Верни на желанието да събудим познавателен и туристически интерес у читателите, предлагаме още един кратък, но носещ удовлетворение маршрут, който спокойно може да се измине за ден, оставяйки прекрасни впечатления.
Става дума за едно съчетание на авто и пеши преход до локации около старозагорските Минерални бани, като започнем с малкия водопад и клокочещите вирове в местността „Казането“. Наречена е така, заради издълбаните от река Казанска камъни с причудлива форма в които бързата вода клокочи като в котел. За мен, лично, информацията в интернет за мястото предизвика интерес и решение да се види това чудо. Замислено – сторено. Качихме се на колата в един от почивните дни и поехме към Минерални бани. Винаги съм харесвал пътя от Стара Загора към Баните – живописен и без голямо движение, така че, човек, шофирайки се наслаждава на грейналата в зеленина природа. И, докато се наслаждава – пристига 😊
„Казането“ са на около 5 километра от табелата на курортното селище към село Казанка. Вляво от пътя има малък паркинг. Там се спира. Табела сочи посоката към речното кътче, но и без нея шумящата река указва накъде трябва да се върви. След 50 – 60 метра – ето ги каменните казани – неголям водопад, вир под него, бързей и каменни корита през които клокочещата вода минава. Наистина приличат на казани. Не знам как е в жегите, но напролет местенцето е ефектно с причудливите форми на скалата и пенливата вода. Впечатление прави една от каменните форми – досущ като сърце. Дали е дело само на реката или човешка ръка е помогнала, но приликата е учудваща. И, понеже посетителите свързват сърцето с емоции, хвърлят монети, за да се върнат отново.
Ние не хвърлихме, защото и без монети ще дойдем, и се върнахме в Минерални бани. Време беше за кафе и разходка край езерото. Приятно местенце в слънчевия ден. После – Богородичната стъпка, разбира се.
Идвали сме тук преди години, през есента. Пак беше красиво, но сега, в късната пролет, е още повече. Бухнала зеленина, пъстри свежи цветя, птички… И люляци навсякъде. Лилавеят и пръскат аромат. Оставяме колата след последната къща, за да повървим пеш. След 15-тина минути сме на Стъпката.
Виждат се промени от последното ни идване – погледа веднага грабва висока камбанария с позлатен купол. Държат го 4 пилона – конструкция, която се вписва добре в пространството и прави мястото още по-силно заредено с енергия. Подобрен и подходът към параклиса. В почивния ден работници редят по земята каменни плочи и отпиват от бутилка с жълтеникава течност. Поздравяваме се, казвам едно „Наздраве“ и внимателно заобикаляме сътвореното от ръцете им. То, вече ще да е готово, но тогава не беше.
Иначе параклисът „Рождество Богородично” си е на мястото. Няма и къде да иде – съграден е стабилно върху скалата. Скали има и над него. В масива е Богородичната стъпка. Наистина прилича на голям отпечатък от крак, но дали е дълбана от човешка ръка, като счупения каменен саркофаг наблизо? По-вероятно е творение на природата, каквито, впрочем, има и край нея. Скалата е прорязана с огладени от вода и вятър пукнатини, ниши, вдлъбнатини, улеи.
Мястото напълно предполага съществуване тук на древно светилище. В района е открита антична кариера за добив и обработка на камъни, нужни за градежите на Берое и Августа Траяна. До Минерални бани е най-старият, използван още през неолита рудник за мед. Селищна могила е разкрита до сегашната баня, чието място е непроменено от римско време. Така че, тезата за светилище, може би тракийско, на Богородична стъпка е напълно оправдана. Още повече – религиозното значение на такива места християните възприемат и продължават със свои ритуали, за по-леко приобщаване на езичниците. Във времената на масово християнизиране на местното население, след преместване на столицата на Римската империя в Константинопол, през 330 година, вероятно се е родила легендата за Богородица, оставила отпечатък точно на древното светилище. В този дух е и преданието. 
Параклисът е малък, спретнат, чист, поддържан. Не е заключен. Вътре има свещи, от които всеки може да вземе, като остави колкото стотинки прецени. Палим по свещичка. После разглеждаме Стъпката. Дали не пресъхва и в най-сухото време, както чета другаде, не знам, но този ден имаше вода, а на дъното проблясваха стотинки. За здраве, за късмет, за сбъднато желание – оставят хората. И доста го посещават – стари и млади, жени, мъже, младежи и девойки. Докато бяхме, поне 4 групи се появиха. Казват, че зареденото със свята енергия място помага на бездетни семейства да добият рожба. Помага и на вярващи да се изцелят от страдание. Дано е така! Дано съкровенията, които мнозина пишат на листче и оставят в параклиса, стигат до Богородица. Вярата е сила! 
Но, дори и без изрични желания Богородичната стъпка заслужава да се посети. Още повече, отправна точка е и към лек туристически маршрут. Сочи го табела вляво, във високата част. Пътека води към връх Големия Кайрак. Голям-голям, колко да е голям – 636 метра над морското равнище. Така че, изкачването му не може да се каже покоряване, но пък има други предимства. Пътеката върви през гора и полянки, приятно прохладно е, ухае на свежест. А и, за да не е съвсем като разходка, на места човек леко се задъхва. Така, де… Планина е, все пак😊 Денивелацията от параклиса до върха е 130 метра, разстоянието – около километър. Преодоляват се за около 15-20 минути спокоен ход със сравнително малко усилия.
От Големия Кайрак се разкриват панорамни гледки към Минерални бани, Сулица, Ново село, Остра Могила. И, макар самият връх да не е нищо особено – духана от вятъра поляна, обрамчена с гора, броим го, за постижение – крайна точка на един кратък, но емоционален маршрут. Импровизирано избран и без напрежение изминат. Дотук. Защото трябва и да се слезе. Слизането е по-леко. След 15-тина минути сме до Богородичната стъпка, след още десетина – до колата. Денят е към края си. Броим го от хубавите.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
