За героя от Руско-турската война освободителна война генерал Михаил Скобелев се знае, че в началото на януари месец 1878 г. преминал и за кратко се установил в село Кара хасърлии, днешно Скобелево, на територията на община Димитровград.
Възрастни хора разказват спомени на свои близки, че Белия генерал, с белия си кон, на път за Цариград, преминава през тогавашното село Кара хасърлии. След това хората веднага именуват населеното място на руския генерал. Скобелев е наричан „Белия генерал“, тъй като често носел бяла униформа и яздел бял кон.
През лятото на 1877 г. генерал-майор Михаил Скобелев е прехвърлен в Дунавската руска армия. В нейния състав командва Кавказката казашка бригада при обсадата на Плевен. Разработва плана за атаката на Ловеч и командва лявата колона при превземането на града на 22 август 1877 г. Участва в третата атака на Плевен. Участва с успех в зимното преминаване на Стара планина и в битката при Шейново в началото на 1878 г… Военните му умения създават войнишката поговорка: „Където е Скобелев, там е победата“…
Частите на военачалника за кратко се намирали в землянки в Кара хасърлии. По спомени, щабът на Скобелев се установява в местността „Бюлюка“, армията – в местността „Герена“. Войниците се окопали в землянки, запазили се почти до 1950 г. Когато децата си играели години по-късно на мястото, родителите им казвали: Внимавайте да не запълните Скобелевите ями. Така са ги наричали, пазели са ги като реликви. Впоследствие, през времето са се заличили, залесили…, както разказаха преди години от скобелевското читалище „Искрица“. Повод бе първият регионален фестивал „Турското робство и борбата за освобождение в българското народно творчество“.
Желанието на хората да именуват селото си на Белия генерал прераства в официално решение. С Указ № 197/обн. 24.12.1882 г. – село Кара хасърлии се преименува на Скобелево, в чест на изключителния военен талант, най-талантливия пълководец в Русия, а може би и в света по това време, сравняван с Наполеон и Гарибалди.