С изпълнението на големия инфраструктурен проект, свързващ бул. „Трети март” с бул. „Димитър Благоев” в Димитровград, емблематичната Водна кула няма да бъде съборена. Това стана възможно след промяна на първоначалния проект в който тя бе прежалена. Общественото мнение обаче надделя – в окончателния вариант символното съоръжение остава, обиколено от автомобилен път. Премахната ще бъде бензиностанцията под него. Нова визия получава и парковото пространство наоколо. По предварителни прогнози, изпълнението на проекта трябва да започне през лятото. Дали това ще стане, при положение, че правителството, което особено акцентираше на инфраструктурата, падна, е въпрос. Но отговорът е по-близо до „Да”, отколкото до „Не”. Проектът е с международно участие, част от реконструкцията на железния път до Турция, правейки го трасе за високоскоростни влакове. В немалка част, той е изпълнен, така че, независимо кой идва на власт, продължението ще е факт. Всичко това в голяма степен ще промени и Димитровград.
Според поддръжници на проекта за нова улична организация около Водната кула и бул. „Д. Благоев”, бъдещото пътно съоръжение би улеснило в голяма степен движението в най-трудната сега част на града. Според противници – едва ли ще се получи. Спорно е и оформлението на пространството около бъдещото кръгово. Ясно е, че сегашната визия на парка остава само на фотографии. Загубена ще бъде немалко растителност. Но и още нещо.
КОЛКО СТЪПКИ ПО ТЯХ СА КЪНТЕЛИ…
Отиват си стълбите между булевард „Димитър Благоев” и „Трети март” – част от романтиката на града, емблематични като Водната кула. С години свързвали централната част с квартала „оттатък линиите”, отброили милиони крачки, станали част от историята на Димитровград, скоро самите те ще са история. След 63 години вярна служба – на инфраструктурата, архитектурата естетиката! В последното едва ли някои се съмнява. С красивите извивки, специфичния червен цвят и, запуснатите напоследък, но пълни с класическа красота цветарници по перилата, извитият пасаж спокойно може да се нарече произведение на монументалното изкуство.
Стълбището е строено в 1953 или 55 година, когато се наливат основите и на много други обекти в новия град. Методът е обичаен – бетонов кофраж. Визията обаче създава не той, а специфичната и много модерна по онова време облицовка – бочардата. Изпълнява се от мозаечно-циментова замазка, награпавена със специални чукове след изсъхването и. Всепризнати майстори на бочардата, изпълнявали я в целия град тогава, са били хората от бригадата на трънския майстор Мирчо Гюров. Те правиха и стълбите край Водната кула, помнят ветерани строители.
Не могат ли да се запазят? Стълбите са толкова красиви. Имат сантиментална стойност, част са от миналото, но и от настоящето на града. Всички са свикнали с тях, преминаването им е като машина на времето, жалят граждани от околните, също от ранни години, блокове.
Оказва се – не могат. Твърди го зам.-кметът Владимир Митрушев. Първоначално той не можа да отговори категорично, позволява ли изработката демонтаж на стълбището и перилата, но след проверка увери, че запазване в цялост е невъзможно. Могат да се съхранят само отделни детайли. Пешеходната част, перилата и саксиите са правени от мозайка – цимент и малки камъчета. Стълбите пък са цялостно отлети от бетон. Доста прецизно са били изработени. При демонтирането ще има разрушения. Ако бяха от гранит, дялан камък, можеха да се разглобят парче по парче. При бетона няма как да се получи без поражения, обясни Митрушев. Казват го, впрочем, и строители.
Промяната е за хубаво. Димитровград постепенно приема визията на новото време. Макар не с темповете на други градове. Което също може да се окаже за хубаво, тъй като без натиск съвремието по-леко вписва в себе си романтиката и очарованието от миналото. А в Града край Марица те има големия си шанс. В началото на 2011 г. типични местни архитектурни комплекси бяха декларирани като паметници на културата. Сред тях са жилищните блокове в централна част, сходният комплекс около площад „Трети март“ в кв. „Славянски, парковете „Пеньо Пенев” и „Марица”.
Стълбите и саксиите между булевардите „Д. Благоев” и „Трети март” също са част от архитектурните ценности, но няма да останат, поне в сегашния вид, за поколенията. Не могат да съседстват с Водната кула, заради вдигащото се с почти метър и половина равнище на пътя около нея. Там ще се прави кръгово движение, в чийто отвор не е предвиден пешеходен достъп. Стълби пак ще има, но на друго място, подходящо за пресичане, обясни главният архитект на общината Томи Томов.
ПРЪСТЕН КРАЙ КУЛАТА
Проектът предвижда изцяло нова змиевидна рампа, източно от сегашната. По нея ще могат да минават пешеходци, инвалиди, велосипедисти, майки с колички. Както и досега, съоръжението ще прави връзка с двата булеварда, пояснява арх. Томов.
В цялост визията е изграждане на кръгово кръстовище около Водната кула с две тангенти в източна и западна посока, ширина 14 м на платното и тротоари – 2,5 и 3,5 м. Платното по бул. на „Трети март“ от ул. „Първи май“ до кулата също се разширява до 14 м, с два тротоара по 3,5 м. Бул. „Димитър Благоев“ става еднопосочен до ул. „Ромен Ролан“, а оттам до спортната зала – двупосочен.
Предвидените наклони са – 4% в посока кулата, където равнището ще се повдигне с около 1,4 м, 5,5 % за източната и 5% за западната тангента.
Изменение ще претърпи регулацията на трасето, свързващо ул. „Първи май“ и ул. „Емилиян Станев“ под жп надлеза, което се измества на юг. Предвижда се също така пешеходен подлез, свързващ новата автогара с Неделния пазар.
СТЪЛБИ НА РАВНО
В такъв случай възниква въпросът не може ли фрагментите да бъдат пренесени и асемблирани на друго място, за да не се изгубят безвъзвратно. Такова, например би могла да бъде Алеята на монументалното изкуство в парк „Марица”, отредена и без друго за паметници от социалистическо време. Такива обаче няма. С изключение на Ленин, предоставен от Стара Загора, нито една друга община не откликна на предложението да изложи тук демонтираните си паметници. Може би занапред ще стане, но това не пречи първи елементи в Алеята да са подходящо ситуирани орнаменти от романтичното червено стълбище. Иска се само добра воля, малко пари и повече творчество. И трите не би трябвало да са проблем. Димитровград е показал, че уважава миналото си, бюджетът се актуализира на определени периоди, творци и архитекти, при това добри, има в изобилие. Така че, защо краят на една история да не стане начало на друга?
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
