150 овце гледа 58 годишният Пеньо Атанасов със съпругата си и двамата сина в семейната ферма в Голямо Асеново. Подхваща дребното животновъдство, след пенсионирането си като миньор, изкарвайки в „Марбас“ 23 години. В ранни зори пие чаша кафе и закусва. След това води животните на паша, нарамил торба с ядене, без да се оплаква от трудности. Вече близо 10 години бай Пеньо стои далеч от градската суета, стрес и напрежение. Този живот никак не му липсва. Когато пожелае, се качва на колата и заминава.
Пуши много. С цигарите свикнал в миньорските години. Като изключим това, води здравословен начин на живот. Произвежда прехраната изцяло в семейното стопанство. Консумира предимно прясно овче мляко. От селския магазин купува единствено хляб, цигари и кафе. Няма кръвно, главоболие или наднормено тегло. Откакто е на чист въздух само веднъж ходил на лекар, за да лекува пневмония. Наблегнал обаче на чесъна и всичко се оправило.
Общуването с животните му дава щастие. Всяко си има име, разговаря с тях и те го разбират като хора. Избягва недобронамерените люде. Не се страхувам от диви животни. Не нападат, ако не са подразнени от нещо. Преди време чакал точно до мен започна да дави една от овцeте, опитвайки се да я отмъкне. Разкрещях се, кучето го погна и спасихме животинчето, споделя той.
През ден бай Пеньо коси по два-три декара и се чувства превъзходно. Изсушеното сено събира със синовете си, после го превозва с малко камионче до плевнята. За него полъха на билки е истинска фантазия и изцеление. Благодаря на съдбата, че ме направи овчар. Чувствам се прекрасно, откровен и Пеньо Атанасов.