Разрешено е само това, което изрично е предвидено в Изборния кодекс. Накратко, така от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ обоснова причината да не бъде позволено видеозаснемането и предаването на живо при броенето на бюлетини в парламентарните избори на 4 април. Същевременно, според указания на КЗЛД и Централната избирателна комисия /ЦИК/, свързани със защитата и обработването на лични данни в изборния процес, двете институции не могат да излязат от изрично разписаните в Изборния кодекс права и задължения, се казва в позиция на КЗЛД.
След решение на Софийския административен съд, настъпи обрат. Той разреши видеонаблюдение на изборите, което на практика означава, че застъпниците могат да заснемат с телефоните си и да предват на живо отварянето на урните и броенето на бюлетините. Определението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок.
От началото на годината говорим, че е добре да има видеонаблюдение при преброяване на резултатите, не само заради прозрачността, а и заради пандемията, коментира пред БНТ Росица Матева, председател на Обществения съвет към ЦИК.
Тя обясни, че присъстващите в изборното помещение трябва да бъдат на определено разстояние един от друг. Всеки един от тях обаче трябва да има пряка видимост до бюлетините и разпечатката от машината за гласуване. При видеонаблюдение и видеоизлъчване, това може да става, дори ако част от тези лица са извън изборното помещение.
Нашето предложение беше ЦИК така да организира процеса, че да се използват камерите в класните стаи. Те могат да показват близо и са достатъчно добри. Тази информация се събира от Министерството на образованието и науката /МОН/. Идеята ни бе ЦИК да влезе във връзка с МОН и да се организира такова наблюдение, коментира Матева.
По думите й, съвместните указания на ЦИК и КЗЛД, че забраната за заснемането е заради защитата на личните данни на членовете на Секционните избирателни комисии /СИК/, е отменено от съда. Сега се очаква решението на ЦИК, доколкото се разбра.