Свое жилище, работа и семейство са мечтите на несретника Кирчо Недев
Символичната първа копка на Центъра за временно настаняване в Димитровград – единствен засега в област Хасково, бе направена в началото на декември миналата година. Преди около месец стартира поръчка за обзавеждането му с 56 хил. лева, предстои подбор на персонал, а до края на годината се очаква да приеме и потребители.
Потенциален първи гост на Центъра е бездомник №1 в Димитровград Кирил Недев, познат, най-вече, като Кирчо. Потърсихме го, да видим знае ли за бъдещия Дом, чака ли момента, когато ще стане негов обитател и, изобщо, как я кара. Напук на очакванията, Кирчо заяви, че нямо да стъпи там, защото вече имал опит от други центрове в страната и никак не му допадали.
Зная за предстоящия дом много неща. Хората ще предлагат пералня, баня, храна, подслон… Обаче без мен – категоричен съм! Преди известно време бях в Център в Благоевград. Скарахме се, защото не обърнаха внимание на проблеми. Влизаха външни лица, правеха поразии, трошаха, крадяха и ми лазеха по нервите. Като им казах – станах лош. Затова нямам желание сега. Мисля си, че ще стане същото и се отказвам, споделя бездомникът.
За живота му, към онзи момент, сме разказвали. В края на 2014-та и началото на 2015 г. Кирчо бе с приятелката си Лиляна, но преди четири години се разделят… Малко след това залюбил Димка. Нея обаче пратили в Защитено жилище в Търговище, което много го разочарова, защото я харесва.
Дръпнаха я по най-подлия начин от мен. Искам си Димка, да станем семейство. Искам да ми осигурят работа, жилище, да започна най-после нормален живот. Пребивавам по улиците и в изоставени сгради, където набарам. Ток и вода изобщо няма. Не съм се къпал поне от две години. Кофти, ама нямам друг изход, жалва се бездомникът.
Препитава се с ровене в боклука, но и мнозина му помагат с по някой лев и храна. Като него били още двама – трима в града. Кирчо споделя, че върши и работа, викнат ли го, прекопава градинки, теса трева и др. Не ме оставят хората, благодарен е той.
Желанието му е да живее в общинското общежитие на ул. „Вапцаров“ в Димитровград и да си плаща сметките, с работата, която му намерят.
Мога да се занимавам с много неща – да чистя, да мета, да хвърлям кошове. Ще бъда отговорен и редовно ще ходя. Мога да работя 24 часа без почивка. Ако ми осигурят препитание, ще си плащам разходите. Когато човек има осигурен покрив, е съвсем друго. В центъра е различно, защото е за броени месеци, подчертава Кирил, комуто не липсва дар слово и без притеснения води разговор.
Не искам даром. Животът ми се е стекъл така, но и аз имам душа. Искам три прости неща – работа, жилище и семейство, споделя най-познатият бездомник в Димитровград.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
