[quote]ЗА 24 МАЙ ПРЕДИ ИМАШЕ СЕРЕНАДИ, СЕГА СЕ БРОИ ДО 12[/quote]
Носителят на годишната награда за култура в Димитровград Димитър Русев е роден през 1958 г. в Хасково. Занимава се само с музика. От 12 години свири в Акустично джаз трио на което е ръководител. Мениджър е на джаз фестивала в Хасково, участва в Димитровград, Смолян, Банско. Наскоро единствен Мутата, както му казват приятелите, представи България на именит джаз фест в Кайро.
– Мута, как виждаш културата в Димитровград и региона?
– Трябва да има по-добро финансиране на културата, за да могат самите хора, които се занимават с нея, по-спокойно и пълноценно да си вършат работата. Когато си финансово зависим и притиснат, мислиш за съвсем други неща. Човек или има в себе си потребност от култура, или няма, но тя се и възпитава. Подрастващото поколение би трябвало да има нужда от истинска, не от псевдо култура. Колкото е по-ниско равнището на една нация, на един регион, толкова по-трудно вървят нещата напред. Колкото повече осъзнаем истинската потребност, толкова по-лесно ще преодоляваме трудностите. Градовете, в които живеем, имат такъв облик, какъвто самите ние им придаваме. Абсолютно неправилно е да смяташ, че някой друг трябва да ти свърши работата, защото това му е длъжността или с това се занимава. Усилията трябва да са от всеки. Димитровград има Джаз триото. В България два града останахме с такава формация. Има си Пеньо Пенев, музея, река Марица. Да съм жив и здрав, ще продължа да организирам джаз фестивали, изложби, защото това е част от моя живот.
– Казваш възпитанието? От твоите думи да разбирам ли, че няма такова?
– И да, и не. Всичко тръгва от семейството, там е основата. Отваряйки вратата на дома, излизайки навън, там те очакват най-различни неща, за които по някакъв начин семейството трябва да те подготви. В много биографични материали пише примерно, че някой от семейството е свирил, пеел или се е занимавал с актьорство. Всичко това неминуемо оказва влияние. Разбира се, не всички биха могли да бъдат актьори, артисти, музиканти или художници, но вкъщи трябва да има библиотека, да има разнообразен музикален материал. Хората, които разбират по някакъв начин от култура и изкуство, стават и по-добри граждани.
[pullquote_left]Разбиращите изкуството стават по-добри граждани[/pullquote_left]
– Спомена думата „псевдо“. Това означава ли, че има фалшива и истинска култура?
– Ами, да. Има такъв момент, защото псевдо културата е онова, което се явява някакъв отдушник за напрежението, което цари в момента, да речем. Псевдо културата е създадена и съзнателно по някой път, за да се контролират хората. Псевдо културата няма стойност, но е леснодостъпна. Не те кара да се замисляш и да преценяваш ами да се отпуснеш, да слушаш или да гледаш и да си мислиш, че това е живота, но всъщност живота не е това. Истинската култура ти помага да откриваш нови светове, мироглед, да откриваш нови цветове, усещания. Към всичко това трябва да се стреми човек, но културата не би трябвало да бъде натрапвана.
– Можеш ли да дадеш примери за псевдо и истинска култура?
– Не съм аз човекът, който може да прецени, но като един отдаден на джаза човек мога да посоча поп фолка като псевдо. Защо? Защото много в текстовете на тези песни се пеят разни неща, които…Това ли трябва да бъде стойността на ценностната система на един човек? Да си купи кола висок клас и да си построи 17 етажна сграда?! Освен това съм чувал и такива изрази да речем, че гледайки такива програми просто хората изключват звука и гледат – силикони и разни други такива неща. Всъщност, аз поп-фолка съм го изключил от моето съзнание – за мен не съществува.
На един поп фолк концерт могат да се случат сбивания, има разхвърлени боклуци и такива неща. На класически концерт или театрална постановка, или на джазов концерт няма да срещнем такова нещо, нито ще се напият хората там, нито ще се сбият, нито ще говорят мръсотии. В поп фолка ти пеят за любовта по един брутален начин, а не по красив, тъжен и изстрадал.
– Да влезнем, както се казва, в джаза. Къде се крие аурата на тази музика?
– Джазът е музика, която изисква отваряне на сетивата. Моментът е в това, че хората много, много не обичат да се натоварват. Голям процент от тях искат всичко да им е поднесено наготово. Например, джазът е като латиноамериканската или германската литература. Иска четене и вникване. Ако вземем двама изпълнители, които импровизират, единият прочел 3 книги, а другият 300 – импровизацията на втория ще бъде по-добра. Джазът те въздига по някакъв начин. Това е онази магия, която ме е накарала толкова години, при толкова трудности да вървя напред.
– Да направим паралел между съвремието и миналото.
– Времената са променени, хората са промененни, животът също, стана по-интензивен и интернет навлезе, оттам многото информация. Човекът започна да се изолира, защото сяда пред компютъра и с часове вижда целия свят, нещо, което преди не можеше да стане. Преди трябваше да бъдеш лице в лице, за да общуваш с другия. Основното нещо, което искам да подчертая е, че в момента, в който започва да изчезва романтиката в нашия живот, нещата тръгват надолу.
[pullquote_right]Хората не обичат да се натоварват, искат нещата наготово[/pullquote_right]
– Как виждаш едно връщане на романтиката?
– Мисля, че процесът е необратим.
– Докъде ще доведе това нещо?
– Не знам, но трябват усилия. Не са много хората, които искат да ги полагат.
– Културата в Димитровград е почти изцяло обвързана с общината. Няма я като че ли чисто частната изява от страна на гражданите. Как ще коментираш това?
– Хората нямат финансова възможност. Като те потопи жестокото ежедневие, мислиш само за себе си. Културата трябва да бъде подкрепяна от държавата. Човек, който се занимава с такава дейност, не трябва да бъде земеделец, машиностроител, монтьор, да си ремонтира сам хладилника, пералнята, бойлера. Той трябва да умее да впрегне времето си в нови идеи, да произвежда културен продукт. Това е като 4-то, 5-то измерение. За да развиеш това, трябва да имаш възможност да се занимаваш, да се усъвършенстваш. През миналите векове меценатството е спонсорирало изявите. Благодарение на това тези творци са можели да творят, без да умират от глад. Имало е и такива, които са умирали от глад. След години хората разбрали, че те са велики, защото културата върви винаги крачка или две пред човечеството, което я следва.
[pullquote_left]Псевдо културата няма стойност, но е леснодостъпна[/pullquote_left]
– Как си представяш 24 май?
– Виждам го като един красив празник с много деца по улиците и мирис на цветя, веселие. Виждам го с много серенади, но, за съжаление, те изчезнаха. Сега се брои до 3, до 5, до 8, до 12. Точно това искам да кажа – няма я романтиката. Навремето се правиха серенади. В никакъв случай не съм старомоден. Сега се кара бясно с колите и се брои до 12. Говорим за култура – единият момент и другият момент. Икономическата и политическа ситуация до голяма степен допринасят за това.
– Загуби ли се празникът на буквите, а и не само той ами също Деня на будителите, 3 март…? Не се ли прави всичко вече само по задължение?
– Живеем в изключително динамично ежедневие. Имам чувството, че то ни е наложено по някакъв начин. Няма особена нужда от него. В динамичното ежедневие човек, като тича, той рядко се оглежда, докато ако ходи бавно, има възможност да чуе птичките, да види техния полет, да види дърветата, да усети мириса. Тичайки, минава покрай тях, мимоходом, поглежда ги и продължава нататък. Нещо такова се случва. Но ако едно красиво нещо никой не ни го показва, това означава, че пошлостта ще ни победи.
– Виждаш ли някаква конспирация в това нещо?
– Конспирация? Да, има такъв замисъл. По такъв начин би могло да се контролира съзнанието на човека. Културата е бунтарство срещу този контрол.
– Какво е посланието ти към абитуриентите, които тепърва тръгват по житейския си път?
– Да четат повече книги и да посещават повече концерти, театрални постановки, за да усещат културата.
– На теб като музикант кои са ти любимите книги?
– Не мога да кажа, че имам любими…освен една – „Хелиополис“.
– Кога ти е най-приятно да свириш?
– Когато съм най-тъжен и когато ме боли за нещо.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
