В Норвегия е скъпо, но имаш права: Пламен Петров-Бомбето за северната страна

За българите, хората там са студени. Не е вярно!

В Норвегия е страшно скъпо, но имаш права, казва димитровградчанинът Пламен Петров-Бомбето, който от 15 години живее и работи в северната страна.

На норвежка земя Бомбето стъпва през 1998 г., когато отива с група музиканти. Свири на китара още от младежките си години, а от средата на 80-те, когато е на около 18 години, започва да свири по клубове. Беше тъжна работа. Изкарваш 15 лева, купуваш струни за 35, спомня си музикантът.

С настъпването на демокрацията, започват сериозните помисли за изяви извън България. При първото излизане остава с групата българи в Норвегия за 5 месеца. През 2002 г. пак е там, за 4 месеца. Нямаше планове за оставане. Планът бе да изкарам някой лев и да се върна, разказва китаристът. Животът обаче го среща с бъдещата му съпруга Вивиан, с която сключват брак. Ражда им се син – Браге Петров, сега на 14 години. 

От около 5 години димитровградчанинът е норвежки поданик. В началото, за година, работи в старчески дом. После, три години е в обществена пералня, 4 години в пощенски клон. Сега е в промишлено предприятие. Живее със семейството си в град Фауске, разположен на Норвежко море, на около 880 км. северно от столицата Осло.

Норвежците са много спокойни като народ. Казват, че са „студени“, но не е вярно, просто така изглеждат. Имат си проблеми, както навсякъде, но им липсва темперамент в характера. Като цяло, добро е отношението им към другите и в никакъв случай не са расистки настроени. Преди години бяха много отворени към чужденците, но с течение на времето недоволството се увеличава, защото взе да се населва с хора от други държави. Така е предимно в столицата.

Два са сезоните тук – зима и лято. Лятото е като българската пролет

Климатът наподобява българския. В района на Фауске е по-различно и не всеки свиква. Студено е, половин година – тъмно, половин – светло. Два сезона са – зима и лято. Лятото е като пролетта в България,  казва Пламен.

С други българи се събираме 3-4 пъти в годината, на празници. Около 30 човека сме сега, има и цели български семейства. Когато отидох в началото, бяхме 4 – 5 човека. Трудно е да започнеш веднага хубава работа, най-малкото, ако не знаеш езика. Трябва да започнеш от най-долното стъпало, като чистач на хипермаркет, например.

Много хора напускат България, защото стандартът е нисък. Някои устискват, други не могат. Ако искаш да дойдеш в Норвегия и за една-две години да направиш пари, няма да стане. Стандартът на живот е сред най-високите в света, социалната система – също. Няма контрасти като в България, между бедни и богати. В Норвегия не можеш да останеш на произвола на съдбата, работил ли си за държавата. В България всичко става много бавно. С годините виждам, че работите започват да се оправят, но хората са обидени от ниските заплати и пенсии. В Норвегия, вярно, е много скъпо, но всичко ти е по-лесно. Дори билетът за автобуса си вземаш през телефона, с код, не занимаваш шофьора.

Не знам тук или там е по-хубаво. Тук, на кафето, гледаш фасове разхвърляни и някой чисти… Там трябва да намериш точното място да го загасиш.

В България се чувстваш свободен, ама каква е тази свобода…

В България се чувстваш по-свободен, ама каква е тази свобода, да правиш каквото си искаш, пита риторично българинът. За плащането на данъците и системата като цяло, всичко е автоматично в северната страна. Не ходиш по гишета…, работодателят се занимава. Останеш ли безработен, предприятието е длъжно, в рамките на година и половина, да ти намери друга работа. Ако не ти намери, ти плаща заплатата, за същия период. При фалирало предприятие, държавата плаща 80% от най-високата заплата от последните 3 години. Освен това, ти си решаваш колко процента данък да даваш. Някои искат да плащат по-висок, защото в края на годината държавата връща, ако средствата са в повече.  Интересно ми бе в началото, защото, като всеки българин, искам да вземам, не да давам, подчертава Пламен.

Допълва за още едно данъчно облекчение. Ако имаш втори доход, от музика например, трябва да платиш, дето си вземал повече. Но ако вложиш средствата в музикален инструмент, тогава не даваш нищо. Според него, оттам се получава не само високият стандарт, но и всичко останало.

А от къде идва „Бомбето“? Първо, бях в гимназия „Иван Вазов“ в Димитровград, после се прехвърлих в Минния техникум, когато вече свирих на китара. Съучениците ми подхвърляха, че съм интелектуалец, защото идвам от гимназията, където всички са спретнати. Харесаха ме как свиря, но ми казаха, че трябва да съм малко „по-куул“. Разхлабиха ми вратовръзката, скъсаха ритуално парче от униформата… и така, на майтап, тръгна Бомбето.

В момента в Норвегия, макар да не е познат с този прякор, свири с групата Teknisk Etat, която изпълнява кавър версии на рок парчета. Всички са норвежци, освен Бомбето – хоби музиканти. Имаме покана да гостуваме в Димитровград. Бяхме замислили да идваме, но все не става хавата, защото не можем да си синхронизираме почивките. Дано да стане, надява се китаристът.

Почти всяка година се връща у нас. Понякога, с цялото семейство, понякога сам, да види близките. След време може да дойдат и за постоянно. Съпругата ми харесва България, казва Пламен.

 

 

 

 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

1 КОМЕНТАР

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук