На прага сме на вълна от открития, казва Виктор Комбов от Националния музей „Васил Левски“
Нови данни и документи пренареждат пластовете на историята и пречупват през различна светлина разбиранията за живота и делото на Апостола на Свободата, и свързаните с него личности.
Своеобразно ново начало на изследванията започва през есента на 2018 г., когато в Националния музей „Васил Левски“ в Карлово е получена информация, че в Османския архив в Истанбул се съхранява неизвестна към онзи момент снимка на идеолога и организатор на българската национална революция.
Не бяхме напълно сигурни, че ще открием снимката, но решихме да рискуваме. Бях командирован от музея в бившата столица на Османската империя. Отидох сам и докато я издирвах, успях, освен нея, да намеря и други десетки документи, свързани с Васил Левски и най-вече, с неговото издирване и залавяне от османските власти, споделя пред izvestnik.info Виктор Комбов – уредник на Националния музей в Карлово. – Оттогава досега са намерени и още нови документи и си дадохме сметка, че е стартирало по-сериозно изследователско проучване, пояснява той.
Разговорът с него е за отбелязваната на 19 февруари годишнина от гибелта на Апостола на Свободата.
Провалът на Левски идва след обира при Арабаконак – теза под въпрос
Най-ранният от тези документи, може би и най-интересен, е едно донесение от дунавския валия Ахмед Хамди паша до османското правителство, от 16 септември 1872 г., седмица преди обира при Арабаконак. В този документ не само се споменава името на Васил Левски от османските власти, но се вижда, че те са знаели почти всичко за неговата дейност, включително имената на най-верните му сподвижници в българско. Това изненада авторитетни изследователи, като например проф. Пламен Митев, който е сред най-добрите историци в сферата на Българското възраждане и борбите за национално освобождение, подчертава Комбов.
Според уредника, по този начин се поставя под въпрос една от наложените тези в нашата наука, че провалът в дейността на Васил Левски идва след обира при Арабаконашкия проход. Вижда се, обяснява Виктор Комбов, че още отпреди това цялата революционна организация, където най-вече е действал Димитър Общи – в Орханийско, Тетевенско, Ловешко – комитетските дейци са били разкрити. Още оттогава са наблюдавани и Левски е бил разработван, казано на съвременен език.
Няколко допълнителни думи за снимката. Обоснованите предположения са, че по нея турските власти са издирвали Левски. То се основава от надпис на гърба с описание на Апостола. Снимката е най-сходна с елипсовидния портрет на Левски, направен във фотоателие в Букурещ, след заседание на Българския революционен централен комитет /БРЦК/ през май 1872 г. А османските власти се сдобиват с нея вероятно чрез агентурната си мрежа във Влашко – направо от фотографското ателие.
Когато успяхме да намерим снимката, направихме проучване дали не е публикувана от някого вече. Не открихме такива данни, но след като я популяризирахме, установихме че колегата-историк от Турция Дженгиз Йолджу е попаднал на нея преди мен, ако не се лъжа, през 2016 г., и е отпечатана в списание. Получи се конфликт, но впоследствие се изясни, че Йолджу е първооткривател на снимката.
Нова светлина върху предателството
Следващ важен документ е телеграмата, известяваща залавянето на Дякона. Тя е открита от Виктор Комбов в Османския архив през ноември миналата година и става известна от сборника „Левски пред съда на Портата“, в който са поместени повечето документи, свързани с издирването, залавянето и процеса срещу него.
Окръжният управител на Търново Али бей изпраща телеграма до османското правителство от 28 декември 1872 г., с която съобщава за залавянето на Васил Левски. В нея се описва как е бил заловен, че се е стигнало до престрелка и до раняването на Апостола и един от неговите преследвачи. Написано е още, че е издирван 7 – 8 месеца, което потвърждава информацията в документа от 16 септември 1872 г., че Левски е известен на властите още преди обира при Арабаконак. Посочено е още, ако сме се ориентирали правилно, че са го издирвали с неговата снимка. Дали тази снимка е попаднала в ръцете на властите по-рано, не можем да потвърдим само с този документ. Надяваме се да продължат да излизат нови данни и да разберем откога те са разполагали с нея. Това е един от ключовете, който ще покаже дали е имало голямо предателство в революционната организация или османските тайни служби са си свършили добре работата, обяснява Комбов.
Появилите се сведения хвърлят нова светлина върху предателството. Стереотипът в учебниците е, че Левски е имал само успехи и е щял да доведе въстанието до сполука, но един предател провалил всичко. Смятам, че не може да се гледа така на нещата, защото много фактори водят до провала на революционната организация и до залавянето на Левски. Разбира се, надеждите са, че ще открием нови материали, които ще решат проблематични въпроси, като например дали е имало предателство от поп Кръстю, или не. Следващ е за гроба на Васил Левски, за който има десетки противоречащи си теории. Османската администрация е документирала всякакви неща, защо не и това, споделя уредникът.
Той допълва, че има още архивни единици, изпратени за превод и подчертава името на проф. Орлин Събев, благодарение на който документите са преведени. Откроява и още двама специалисти – проф. Иван Добрев и доц. Стефан Андреев. По думите му, без тяхна помощ нямаше да научим тези интересни факти за живота на Апостола на Свободата.
Кой убеждава Дякона да поеме по пътя на революцията?
За мен един от важните въпроси е какво точно е провокирало Левски да напусне родното си Карлово през 1862 г. и да замине за Белград, където да се включи в състава на Първата българска легия, организирана от Георги Раковски. Дотогава той е служил като монах в Хилендарския метох в Карлово, но изведнъж просто решава да остави расото и да поеме по пътя на революцията. Съществено е да научим кой точно е успял да убеди Васил Левски да вземе това решение. Дали Георги Раковски е изпращал пратеници, които са го агитирали, дали заедно с вестник „Дунавски лебед“ е пускал призиви към карловските младежи да се включат в неговия въоръжен отряд…? Още повече, че тази година се навършват 200 години от рождението на Раковски – този гигант на българската история, който със сигурност много повлиява върху живота на Левски, казва още Виктор Комбов.
Защо чак сега излизат тези документи? След Освобождението османските архиви не са
били добре структурирани и намирането на нещо конкретно е било почти невъзможно. По-късно, когато турските архивисти започнали да подреждат колекциите, контактите между България и Турция не са били цветущи. В по-нови времена отношенията между двете държави постепенно започват да се подобряват, стига се и до дигитализация на архива, което много облекчава проучванията.
Предстои още много работа да бъде свършена. Редица документи лежат в архивите и чакат някой да ги намери. На прага сме на нова вълна от открития и тя ще продължава не само за Васил Левски, категоричен е историкът от Карлово.
Част от снимките в текста са от Националния музей „Васил Левски“ в Карлово. Виктор Комбов предостави изобразяващите донесението от дунавския валия и телеграмата за залавянето на Апостола на Свободата, които досега не са публикувани
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
