Ние, българите, не сме племе. Отдавна не сме. Племето изисква да има вожд, след когото всички да вървят. Да са съгласни, с две думи, че той води племето и с неговите виждания за управление. Този показател в България отдавна не е налице. Много са претендиращите да бъдат вождове, съответно – опитващи се да налагат волята си, без да вземаме под внимание доколко успяват.
Няколко са видовете управления, при които имаме подобен на племенния строй. На първо място, е класическият тип племе, с вожд и голяма маса от хора, приемащи властта му, като дадена от Бога. Друг пример е монархическото управление, където имаме княз, цар, крал, император… По подобие е комунизмът, когато пак се избира или налага вожд. Разликата е, че при него нямаме наследствена власт, макар че може и да е такава.
Сега, уж, имаме демокрация, при която властта произлизала от народа, т. е. народът е властта. Демократите, по принцип, са против комунизма, но някак си, са изкушени да действат по комунистически. Последното изпъква във вижданията на политиците. Изказванията им могат да се съберат в следното: Ние сме най-добри, другите просто не стават, изберете нас! Демократичното в случая е, че имаме избор, все пак. Комунистическото е в главите на политиците, за които другото мнение не струва. На подсъзнателно ниво те търсят одобрението на всички, търсят връщането към племенния строй, при който един вожд или парадигма стават водещи и нищо друго да не е в сила. Ама не става, защото отдавна не сме племе.
Почти не си спомням случай през годините, при който опозицията да твърди нещо и управляващите, които и да са те, да кажат: Да, прави сте. Така е, защото ще покажат слабост. Как ще кажеш, че противниците ти са прави?! Абсурд! Не е далеч от истината, че опозицията винаги греши. Тя би твърдяла верни неща, ако стане част от управляващите. Което си е чиста проба комунизъм. Невероятно, хем признаваме чуждото мнение, хем не искаме да се съобразяваме с него, а да наложим своето. Така е във всяка сфера, дори в приятелските отношения, колкото и да не ни се иска да го повярваме. Такава е човешката природа. Ненапразно казват, че човекът е най-опасното животно.
Мнозина твърдят, че сме овце, нарицателно. Ама не сме, по скоро сме кози. Овцете вървят заедно и задружно зад овчаря. Козите са на различен принцип – всяка си избира свой камък. Кое ни отличава от козите? Егото, например. Его, което иска да наложи волята си на останалите „кози“. Използването на сила не е проблем, даже е препоръчително и се толерира. Обърнете внимание, че вече дори в анимационните филми се налага образът на злия гений, който какво иска да направи? Да завладее света, разбира се. Да наложи волята си над цялата земя и да й бъде вожд, който винаги е прав, дори когато греши.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
