Снайперистът от Зли дол възпира башибозука, докато клисурци се крият в гората
Годината е 1876, денят 20 април /1 май по нов стил/. Ден в който Българската история се променя. Избухва Априлското въстание, изпълнено с неимоверното желание на един потиснат народ за свобода. Въстанието е еманация на възродения национален дух, на величието, героизма и трагизма, изпълнили краткото време в което робът вярва, че с черешов топ и кремъклии пушки може да се изскубне от хватката на вековна империя. Очаквано, от днешна гледна точка, това не става. Но въстанието, потушено в кръв, показва на Европа, че точката на търпимост е премината и води към събитията две години по-късно, когато войната между Русия и Турция донася българската свобода.
Много са героите, платили с живота си, затворени в зандани, пожертвали сили и младост, дали всичко свое за свободата. И във Въстанието, и преди, и след него. Мнозина са известни, записани със златни букви в историята. Но има и такива, с малко място в летописите. Хора предани, скромни и горди, за които потомците трябва да знаят повече. Такъв е Нейчо Калъча, спасил много животи с храбростта и точния си мерник.
Нейчо Калъчев е роден в Клисура през 1835 година, но на коя дата, не е известно. Израснал здрав и силен младеж – едър, широкоплещест, с буйна коса и мустаци, с черни надвиснали вежди, под които горели решителни очи. Станал овчар, а съдбата го отвела чак в Одрин, в търсене на по-добър живот. Дали е истина или, по-скоро легенда, не се знае, но един бабаит османлия си харесал нейчовото стадо и често-често взел да избира угоена овца, мятал я на плещи я тръгвал, без да плаща. Клисурецът търпял – търпял, докато един ден не издържал и теглил ножа на изедника. Това сложило край на гурбетчилъка. Взел бохчата и се прибрал в родното място. И, понеже за убийството край Одрин не се разбрало, цанил се пандурин /стражар/ в конака. И как няма – като вървял по улицата, хората неволно правели път на здравия балканджия, мятащ огнени погледи насам – натам. Скоро си създал авторитет на безстрашен, твърд блюстител на реда, с когото и най-буйните се съобразявали. Носел пушка – мартинка, една от модерните за онова време, чийто възможности скоро успял да докаже. И не само нейните.
ПРАВО В ЦЕЛТА
През 1867 година около Карлово действала разбойническата банда на Поряз Имам от село Рахманларе, днес Розино. Грабели и убивали наред – без значение българи или турци. Мало и голямо пропищяло от тях в долината на Гьопса, както наричали тогава река Стряма. Поряза и хората му били неуловими. Избягвали засадите, предупреждавани, вероятно от свои хора във властта и продължавали престъпната дейност. Докато на каймакамина дошла идея да възложи на клисурския пандурин, чиято слава на точен стрелец вече се носела, ликвидирането на водача. Калъча не се поколебал, взел двама колеги арнаути, които му предоставили и заложил клопка на място откъдето Поряза се очаквало да мине. Така и станало. Но още като се подал страховитият разбойник, арнаутите побягнали. Нейчо не загубил кураж. Вдигнал пушката и с първия изстрел повалил Имама. По другите нямал възможност да стреля. Видели смъртта на водача си, хайдуците изчезнали и повече не се явили край Карлово. На Калъча авторитетът пораснал още повече.
Продължил службата в конака, но постепенно започнал да гледа с други очи на променящото се време. В Клисура вече се чувствало клокоченето на зараждащия се бунт. Подготовката започнала. Купували се пушки, отливали се куршуми, шиели се въстанически дрехи. Зрелият, вече, Нейчо не могъл да остане настрана. Макар доверен на властта човек, включил се активно в кипящата дейност. Станал един от най-активните хора в създадения комитет. Отливал куршуми нощем в една от стаите на училището, а денем, докато обикалял града, ги предавал на съзаклятниците. Обучавал, тайно, в стрелба бъдещите въстаници. Като човек, с право законно да носи оръжие, направили го куриер на комитета. Бил и охрана на Апостола Панайот Волов при обиколки в района. Избрали го да присъства на събранието в Оборище. С пушката и юнашката си слава, давал кураж на клисурските представители там.
В ЧЕЛНИТЕ РЕДИЦИ
При избухване на Априлското въстание Нейчо Калъча не се поколебал да застане в първите редици. Ръководител на бунта е Никола Караджов – млад образован човек и голям родолюбец. При пукването на първата пушка той е в Копривщица. Преподписва „кървавото писмо“ на Тодор Каблешков до революционерите в Панагюрище за обявяване на въстанието. В него добавя: „Бях очевидец на гореказаното от Тодора, тръгвам за Клисура да направя същото“. И го прави… За съжаление, недостатъчната подготовка и преждевременното избухване на бунта не могат да доведат до желания резултат. На 26 април – 6 дни след избухването, настъпва погромът. Срещу града са ордите на Тосун бей – около 2000 души. Възпират ги едва 300 – 350 въстаници. Един път успяват, но при втората атака Клисура пада. Палят се къщи, избиват се мирни жители – предимно деца, бременни жени и възрастни хора, които не могли да се спасят чрез бягство. Повече от 400 мирни жители заплатили с живота си дързостта да се почувстват за няколко дни свободни. Но са могли да бъдат много повече без пушката на Нейчо Калъча.
НА ЗЛИ ДОЛ
Във въстанието бившият пандурин е стотник на легендарната позиция „Зли дол“, откъдето гърми Черешовия топ. Бойците му се сражават храбро, но силите са неравни. Източната част на града вече е в пламъци. Плач и писъци се носят от Клисура. Ужасени хора тичат към гората. Башибозукът е след тях. Но там е и Калъча. С точния си мерник, той поваля няколко човека – между тях двама байрактари /знаменосци/ на Тосун бей. Това дава кураж и на хората му, макар на всички да е ясно какъв ще бъде изходът. От дадените жертви турците са стъписани. Прекратяват атаката и, около час, обсъждат ситуацията. Час, позволил на много клисурци да стигнат гората и оттам да се отправят към Копривщица. Час, спасил стотици животи.
Спасява се и Нейчо. Приютява го Балкана, после стига до оцелялата с цената на голям откуп Копривщица. Крие се там, а когато положението става опасно, връща се в Клисура. В Сопот, Карлово и Пловдив са скривалищата му по-късно. Така дочаква Освобождението. В свободна България героят не се възползва от слава и заслуги. Връща се към старата длъжност – стражар. Умира в родния град на 18 март 1905 г.
Най-точният стрелец и четоводец на Априлското въстание, това пише на паметника на героя в Клисура (на водещата снимка)
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
