На 9 август, преди 1338 години за пръв път днешна България се споменава като държава. Прави го презвитер Константин от Сирия, на VI-я Вселенски събор в ромейската столица Константинопол. Ръководи го император Константин IV Погонат, а причина за свикването е увеличаващата влиянието си монофизитска ерес. За България и по-точно войната с нея Константин от Апамея споменава на 16-ото заседание на Вселенския събор: Константин ме наричат и съм презвитер на светата Божия църква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, епископ на Артеуса. Дойдох на вашият свят Събор за да ви съобщя, че ако аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България.
Още отначало исках да вляза на събора и да моля да бъде сключен мир, да бъде предложено някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли, казва той, вече по повод противоборството между монофизитизма, проповядващ, че Христос има една природа – божествената и диафизитизма, според който природите му са две – божествена и човешка.
От хронологията на събора може да се съди и за вероятния период на войната между Византия и България – втората половина на март до средата на септември 681 година. Императорът Константин IV председателства събора до 20 март, след което отсъства до 11 септември и отново лично се включва на 16-и.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
