На 15 август 717 г. арабите обсаждат Константинопол. На същата дата, година по-късно, обсадата е вдигната

Българската войска в бой с араби

 Как се развиват събитията, повлияли съдбата на Европа 

Арабската обсада на Константинопол, през 717-718 г. и българската роля в събитията заемат значимо място в историографията ни. Причините са ясни – с намесата си, ханството категорично допринася за спасяването на ромейската столица и пречупването на военна мощ, чието проникване в Европа би променило в голяма степен историята й. Падането на Константинопол би означавало непредсказуемо разширение на халифата към континента. Затова победата е толкова значима.

Но само предците ни ли сразяват на обсадната армия? И дали хан Тервел, наистина, води войската, както е възприето? Това са въпроси изискващи обективен отговор. Ред историографи и многобройните интерпретатори в интернет въздигат българската и пренебрегват византийската роля в събитията. Които далеч не се разиграват само под стените на Константинопол. В равнината на Тракия, например българска войска разбива силно сарацинско подразделение, а ромейският флот почти изцяло унищожава арабския в морето.

Описание на събитията, базирайки се на исторически следи дава Александър Стоянов в труда си „Обсадата на Константинопол /717 – 718 г./ и спасяването на Европа”. Изтъкнати са също така причините за мащабната инвазия, обществено политическите ситуации във воюващите страни, предисторията, последиците. Повдигнат е и въпросът Тервел или друг хан води българската войска в похода. Този труд и други източници по темата са в основата на настоящия разказ.

Край Константинопол арабският Умаядски халифат вече се е сблъсквал с ромеите, през 674 – 679 г., но е сразен от Константин IV Погонат, който година или две по-късно сам е победен от хан Аспарух. Но силната тогава империя не е Византия през 716 г., раздирана от междуособици. На това разчита арабския пълководец Маслама, повел, според хрониста Михаил Сирийски, 5000 кораба и 200 000 войници, между които 12 000 българи. Да, и в ислямската армия е имало българи, най-вероятно от Куберовите, в Македония. За по-достоверна обаче се приема цифрата 130 000 войници, което пак си е значителна армия, за онова време.

 Походът започва 

Походът започва през лятото на 715 г. Две години по-късно, на 15 август Константинопол е обсаден. Пълководец на арабската армия е Маслама ибн абд ал Малик – сред най-изтъкнатите и значими фигури в Умаядския халифат от началото на VIII век. Син на халифа Абд ал Малик ибн Маруан (685-705г.), Маслама се издига като един от най-изтъкнатите военачалници на халифата. Преди битката за Константинопол води няколко успешни войни срещу Византия, побеждава и хазарите, с които Умаядите съперничат за Кавказ. Дори само това показва значимостта на българската победа, а провалът е може би, най-сериозен за прославения арабски пълководец.

Но дали той е от войска под командата на хан Тервел? Въпросът продължава до ден днешен да стои пред българската историография. Според Именника на българските ханове, Тервел управлявал 21 години и бил наследен от друг владетел, чието име не се чете, властвал 28 години. Кога е първата година от управлението на Тервел и кога – последната от управлението на неговия наследник, остават отворени въпроси. Хронистите говорят за човек на име Кормесий, приеман днес официално за наследник на Тервел, с когото Византия сключва прословутия мирен договор от 716 г. и на когото, според надписи на Мадарския конник, ромеите всяка година плащали дан. Не внасят яснота и хрониките за самата обсада на Константинопол. Кой командва българската войска по това време, не назовава нито един извор. Нещо повече, говори се, от Михаил Сирийски, за две български армии, сражавали се срещу арабите – наемниците при Маслама, които в един момент явно са се обърнали срещу него и „българите отвъд Дунава”. Изглежда странно на пръв поглед, но има логика във факта, че от края на VII век в Македония са установени т. нар. Куберови (от хан Кубер) българи, които нееднократно воюват с Византия. Допустимо е, арабите, търсейки съюзник на Балканите, да са ги привлекли на своя страна, тъй като съплеменниците им са в съюз с ромеите.

 Под обсада 

И така, след успешни бойни действия в Мала Азия и овладяването на ключови крепости от Маслама, в средата на август 717 г. клещите около Константинопол са сключени. А в столицата, по-рано става преврат. Използвайки добрите си връзки с арабския пълководец и с лъжливи обещания към него, управителят на Анатолия (днешна Анадола) Лъв Сириец, сваля Теодосий III, провъзгласявайки се за василевс. Но и за миг не възнамерява да допусне подпомогналия го Маслама през крепостните порти.

При това положение, арабският пълководец започва изграждането на укрепления около стените на града и го блокира по море с флота си.

 Битки в Тракия 

С осигурен откъм Мала Азия тил, Маслама изпраща около 30 000 войници във вътрешността на Тракия – да я разорят и унищожат крепостите, лишавайки обсадените от подкрепа. Но не предвидил нещо важно. Че тази войска може да бъде разбита от българите. Което и станало. Основните сарацински сили, командвани от човек с името Ухайда, тръгнали към българските земи, а Маслама ги последвал с отред от 4 000 елитни бойци. В Тракия обаче, те са нападнати от собствените си български съюзници и тотално разбити. Главнокомандващият едва се спасява с бягство. В същото време основният 30 000 хиляден отряд, увлеченият от лесните успехи навлиза в територията на дунавските българи и понася страшно поражение. „Ухайда отишъл в страната България и много от войниците му били избити от българите“, пише в Анонимната Сирийска хроника от 846 г.

Преследване на арабска конница. Миниатюра от Хроника на Йоан Скилица (ХI в.)

След двете поражения на арабския пълководец не остава друго, освен да се концентрира около Константинопол, с надеждата да го превземе. Разполага се на запад от града, срещу Златната порта. Но и тук съдбата не го спасява от предците ни. В ранната есен на 717 г., до настъпването на зимата, мнозина още от войниците му намират смъртта си в битка с българи. Градът също издържа сарацинските атака.

 Разгром и по море 

Не по-добра е участта и на флота. По море предимството изцяло е на византийците. Блокадата на Босфора не успява, а в сражението много от арабските кораби са унищожени. Ромейските ги атакували с т. нар. гръцки огън, който през сифони изливали от разстояние върху тях. Поражението е съкрушително. Със страх от пълно унищожение, Маслама е принуден да изтегли повечето съдове на брега. Това позволява на императорския флот да прекъсне пътищата за снабдяване на обсадната войска по вода и суша, от Азия.

Резултатът на закъснява. След значимите загуби, претърпени от българи и ромеи, сарацините са притиснати към Константинопол. Гладът през зимата станал страшен, избухнала и чума. Опитът на новия арабски халиф Умар II да прати помощ с над 660 кораба от Египет и Тунис завършва с нов голям разгром по море. Разбита в Анатолия е и сухопътна армията, изпратена за засилване на обсадната.

С това шансовете за успех на голямото начинание се стопяват. Маслама получава заповед от халифа да вдигне обсадата, за да спаси армията си. Това става на 15 август 718 г. дванадесет месеца след началото.

Според някои, предимно западни хронисти, именно тогава, а не през лятото на 717 г. дунавските българите разгромяват 30-хиляден арабски отряд в Тракия, което се разминава с византийските извори. Но и в двата случая победата е съкрушителна. Победа над могъщ противник, над  прославен пълководец. Тя, като цяло, наред с ромейските успехи по море, води до пречупване на арабската сила. Константинопол е спасен, спасена от инвазия е и Европа.

Регионът, по онова време



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук