[quote]КОЛКО ЩЕ ЖИВЕЕШ – ОТ ГОРЕ ЗАВИСИ, НЕ СЪМ МИСЛИЛ ДА ИЗКАРАМ ТОЛКОВА[/quote]
Кольо Димитров Стоилов е роден в село Ябълково на 22 февруари 1913 г. Расте в многолюдно и работливо селско семейство. Има двама сина, трима внука, шестима правнука и една пра-пра внучка. Като младеж, наред със земеделската работа, за малко се увлича по музиката. Свири на кларинет по сватби и народни тържества. После става строител и участва в изграждането на десетки къщи в селото. Преди 20 години получава инсулт, в резултат на което става трудно подвижен, но продължава да се интересува от живота в страната, а до преди 2 години „Труд” е бил любимият му вестник.
– Дядо Кольо, как се чувстваш на 100 години?
– Един път се чувствам добре, друг път зле. Такава е. Инак съм здрав, но ръцете и краката ми причиняват големи трудности. Това е, че вече по-тежко ставам. За щастие не боледувам често и хапчета не пия.
[pullquote_left]С ДВЕ РЪЦЕ СЪМ ПОСТИГНАЛ ВСИЧКО В ЖИВОТА. КАКВО ЛИ НЕ СЪМ РАБОТИЛ[/pullquote_left]
– Каква е твоята рецепта за дълголетие, ще я кажеш ли?
– Да не съм учител! То това отгоре зависи – колко години ще живееш. Аз не съм мислил да изкарам толкова. Мога да кажа, да се избягват цигарите и алкохолът. Трябва работа и повече труд.
Колкото трудности съм прекарал – всякакви! Какъвто живот живеехме – фукария, беден. Само с тези две ръце съм постигнал всичко. Най-напред се занимавах със земеделие при баща ми и майка ми. От 1931-та до 1934-та бях чобанин. На следващата година се ожених за баба Бина. Свирех на кларинет и покрай музиката се запознах с нея. После две години работа при дюлгерите. Работехме по къщи, плевни и други постройки. Когато бях свободен, отивах да помагам за сградата на читалището през 1938-ма и 39-та година. На следващата започнахме да сеем ягоди, до 43-та и т. н. Все работа.
– Обичаш да пийваш мента. Алкохолът помага ли за дълголетието?
– Мента обичам да си пийвам. Използвам я, когато ме заболи венецът. Една бутилка я пия около два месеца, понякога по-често. Друг алкохол не употребявам. Не мога да кажа дали помага за дълголетието. От време навреме опитвам винце, но рядко.
– Казваш, че трудолюбието и обичта към народното творчество са важни. Според теб трудолюбиви ли са младите българи, тачат ли традициите?
– Знам ли ги. От 20 години вече нямам поглед. Мога да кажа за нашите деца. Те работят всичките – внуците, пра-внуците, само пра-пра-внучката е малка още. Радвам се, че и традициите тачат.
– Ако можеш да се върнеш във времето назад, щеше ли да промениш нещо?
– Какво да променям?! Какво повече мога да искам?!
– Интересуваш ли се от ставащото сега в страната? Хора излизат масово на протести, искат промяна на системата.
– От две три години ми е трудно да виждам и чувам. Много не съм наясно какво се случва вече в държавата. Преди се интересувах от политиката, всичко знаех за управленците. Преглеждах вестниците открай-докрай, но вече не мога. Знам, че Бойко Борисов е министър-председател.
– Той подаде оставка предната седмица.
– Така ли? Не знаех. Към юни – юли трябваше да са изборите.
– Спомняш ли си назад в годините, хората да са били така недоволни?
– Едно време бях малко в Партията, за близо две години. Помня като взеха да искат за всеки месец да плащам членски внос и аз се отказах. В ТКЗС-то работех за стотинки, те ми искат левове всеки месец. Не ходех на събрания и нямам представа дали тогава са спорели за нещо.
Помня стачките по времето на Жан Виденов. Не знам за какво падна тогава. Изпродадоха житото, а той спи. Взеха да му носят хляб в Народното събрание.
[pullquote_right]СКОРО СЪНУВАХ ТОДОР ЖИВКОВ, КАЗА МИ НЕЩО, НО НЕ МОЖАХ ДА ГО РАЗБЕРА[/pullquote_right]
– Как се промениха Ябълково и Димитровград през твоите очи?
– От 1878 г. се е освободила България. И като са почнали – войни, войни. Когато те се свършиха, по време на комунизма, се разрасна селото и градът. В Димитровград почнаха бригадири да го строят. Всеки гледаше да свърши някаква работа. По онова време стана всичко.
Като свалиха Тодор Живков, почна частното да се работи. При частното обаче не стана по-хубаво. Преди две вечери сънувах Живков, каза ми нещо, но не можах да го разбера. Дали сме говорили или обсъждали нещо? Не знам.
– Ще гласуваш ли на парламентарните избори?
– Искам да гласувам, но ми е много трудно и няма да мога.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
