Да се овладее Троянския проход в люта зима е било невъзможно. Оказва се, че не е така
Трима генерали пристигат в Хасково по време на освободителната Руско – турска война, малко след като градът е овладян. Това става на 7 (19) януари 1878 г. Авангардът на генерал Йосиф Гурко приближава откъм село Клокотница и разбира, че съпротива няма да има – гарнизонът е избягал. Командирът на разезда – щабс капитан Виламов докладва, че Хасково е в руски ръце. Ден по-късно пристигат отрядите на ген. Михаил Скобелев, а на следващия от Чирпан – частите на ген. Павел Карцов. На 12 (24) януари населението посреща и самия Гурко. За него и Скобелев в местни издания е писано доста, включително любопитния факт, че в Хасково е първата среща по време на войната, между баща и син Скобелеви. Нека кажем малко повече за генерал Карцов – талантлив военачалник, извоювал много победи, постигал с войниците си невъзможни неща, оставил името си във военната ни история, изминал словния му път от Свищов до Одрин.На такива хора България е признателна – паметници на генерала са издигнати в Троян, Карлово, Христо Даново, името му носят улици в подбалканските градчета. Има такава дори в димитровградския квартал „Черноконево”, откъдето, първоначално се е смятало, че минал отрядът му, на път за Хасково. В прослава на генерала и бойците му, на най-високото място в Троянския проход – „Беклемето”, е издигната Арка на свободата. До нея е вековният Карцовият дъб, свидетел на паметна битка в снежния Балкан. В дървото военачалникът забил сабята си след овладяване на височината, като израз на показаната от войниците му сила и мощ.
Павел Петрович Карцов е роден е през 1821 г. в Новгородска губерния – Русия. Потомствен дворянин. Ориентира се към военна кариера, като голяма част от младите благородници. Служи в Новгородския кадетски корпус и Дворянския полк. През 1842 г. вече е в Лейбгвардейския Семьоновски полк със звание прапоршчик. Участва в Унгарския поход през 1849 г., когато руски войски са изпратени в помощ на австрийския император Франц Йосиф, за смазване на унгарската революция. По-късно е назначен е за командир на Санкт – Петербургския гренадирски полк и е повишен в генералски чин. Участва в потушаването на Полското въстание (1963-1864 г.). По време на Руско – турската война, вече като генерал-лейтенант, командва Ловешко – Севлиевския отряд, преименуван по-късно на Троянски. Неговата задача е да разбие войските на Рефик бей в Троянския проход и като се спусне от Балкана да освободи Карлово и района. В същото време Западен отряд, начело с генерал лейтенант Гурко има задача да превзема София и като съкруши армията на Сюлейман паша, да се спусне по долината на река Марица към Пловдив, а Южен отряд, воден от генерал лейтенант Фьодор Радецки – да разбие войската на Вейсел паша в укрепения лагер Шипка- Шейново. Планът е съставен само два дни след падането на Плевен, на 10 декември 1977 г., на извънреден военен съвет, свикан от император Александър II. Решението е руската армия да започне генерално настъпление по Коледа.
Под командата на ген. Карцов са, около 5000 руски войника и 1000 български доброволци. Разполага и с батарея от 24 оръдия. Срещу тях са 6 табура /около 4000 души/ аскер, 100 войника от султанската гвардия и 2 оръдия. Турците обаче имат стратегическо предимство – укрепената позиция „Курт Хисар” – „Орлово гнездо”, от която контролират прохода. Съюзник им е и лютата зима. Преди боя солдатите трябва да се борят с потъналия в преспи Балкан и студ, достигащ – 25 градуса. Противникът е спокоен – при такива условия никой не се надява на победа.
Карцов обаче не може да чака пролетта. Разделя отряда на 3 колони – лява начело с полковник Греков, дясна, командвана от полковник граф Татишчев и централна, водена от самия него. Атаката започва на 23 декември 1877-а /3 януари 1878 година/. Войниците на Татишчев атакуват фронтално, а тези на Греков обхождат върха, за да ударят турците в тил. Именно тази маневра решава изхода на боя. Обхванатият в клещи аскер изоставя стратегическата позиция и панически отстъпва към село Текия /Христо Даново/. Русите и от трите колони се спускат след тях. Боят продължава с ожесточението, с което е започнал. Убити и ранени падат и от двете страни. Един табур начело с Рефик бей отчаяно се мъчи да задържи настъплението при село Кърнаре, но е разбит и отстъпва към Карлово и Пловдив. Знамето на частта, обозът от 80 каруци и 40 войника, заедно с командира им са пленени. Изходът на битката е решен. Отрядът на генерал Карцов се спуска в Карловската долина. Появата на руски сили тук предизвиква паника сред турското командване, защото султанската армия, намираща се между Шейново и София, вече е разделена на две. Противникът е принуден да отстъпи към Пловдив. Карцов изпраща една колона от своя отряд към Клисура за връзка с войските на генерал Комаров от Западния отряд на Гурко, които настъпват по направление София – Пирдоп – Златица – Карлово. Друга колона е отправена към Калофер за връзка с войските на генерал Скобелев от Южния отряда на генерал Радецки. Самият Карцов установява щаба си в село Кърнаре. На 28 декември 1877 г. бойците му тържествено влизат в Карлово, напуснат, по-рано от противника, който, в паниката дори не е взел две от бойните си знамена. Малцината оцелели от Страшното, както са нарекли клането през лятото същата година, граждани, за втори път посрещат освободителите с хляб и сол. Свещеници отслужват молебен за победа на руското оръжие.
На другия ден в Карлово пристига и отрядът на ген. Скобелев, част от формированието на Радецки, разгромило в двудневни сражения на 27 и 28 декември армията на Вейсел паша, при Шейново. Пленени там са трима паши, 765 офицера и 22 000 войника. Самият главнокомандващ лично предава сабята си на Белия генерал. След крушението на Осман паша при Плевен, това е ново сериозно поражение за Високата порта. Загубена е цялата Централна армия, отбраната на юг от Балкана е разкъсана, пътят към Тракия, Одрин и столицата Константинопол е открит. По него, към Песнопой – Чирпан, под командата на Карцов, тръгват колоните на двамата генерали.
В същото време Гурко, чийто основни сили са освободили София и нанесли последно поражение на Сюлейман паша при Пловдив, в ускорен марш се придвижва по течението на Марица. Карцов вече е под негово командване. След Хасково, отрядът трябва да стигне Одрин, към който настъпват силите на генерал Радецки. На 20 януари градът е превзет. В последния ден на месеца се подписва Одринското примирие. От него до Санстефанското и Свободата е близо – само 41 дни.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
