Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата. Казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че преди да тръгне към зимата, слънцето се окъпва във водата и я прави лековита. Сутринта на празника, когато изгрява, слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. В тези жеги, надхвърлящи 35 градуса, е малко трудно да си представим зимни студове. По скоро става дума за лятното слънцестоене, след което денят започва да намалява.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта. С тях се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Набраните билки трябва да са 77 и половина – за всички болести и за тази без име. С набраните се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Те се окачват на различни места из дома и през годината се ползват като лек.
На този ден православната църква чества деня на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен. Според традицията, той подготвил пътя за появяването на Спасителя, когото по-късно сам кръстил във водите на река Йордан.
Еньовден винаги се празнува на 24 юни. Имен ден празнуват Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
