На Голяма Богородица светът се прощава с Божата майка. Този ден е посветен на нейната смърт или успение, отбелязван от православни, католици и други представители на религията. Според преданието, на 15 август на 64 годишна възраст Мария напуска земния живот. Три дни по-рано Архангел Гавраил й съобщил, че Бог пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното и желание било да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. В деня на смъртта сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза за душата на Света Богородица.
Погребват я в пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отместват, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират вътре само плащеницата й.
Църквата определя на Успение Богородично да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба”. Вярващите търсят покровителство в житейските проблеми, правят курбан за живот, за здраве, за плодородна година. В този ден, след тържествената литургия се освещават обредни хлябове, които жените раздават за здраве и за починалите близки.
На Голяма Богородица се правят родови срещи. Традиционни ястия на трапезата са прясна пита, украсена с кръстен знак и орнаменти, каша с пилешко месо, варено жито, царевица и тиква. Ядат се диня и грозде. Според народно поверие в Деня на Успението не трябва да се пипа червено, за да не стават ялови младите невести в семействата. Вярва се също, че Божията майка помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение младите булки и невестите без деца й носят дарове – кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата й в църквата.
На Успение Богородично имен ден честват Мария, Мара, Марийка, Мариета, Мариела, Марио, Марин, Мариян, Марияна, Деспина… Голяма Богородица е празник на димитровградското село Добрич, което го отбелязва с традиционен събор.