Различни празници и чествания се преплитат на 1 януари – Нова година, Васильовден – денят на Свети Василий Велики, Обрезание Господне, Сурваки или Сурва.
Най-характерният обичай на Васильовден е т. нар. сурвакане, изпълняван по цялата българска земя, както и по други места, където живеят българи. В ранните часове на 1 януари, още преди слънцето да се е показало, тръгват сурвакарите. Те обикновено са малки деца, които обикалят къщите със сурвачки – изработени от дрян и украсени с разноцветни конци, прежда, вълна, пуканки, ябълки… С тях благославят домовете, хората, животните, пожелават здраве, плодородие, а домакините ги даряват с плодове, кравайчета, дребни пари и лакомства.
На този ден православната църква отбелязва паметта на свети Василий Велики и църковния празник Обрезание Господне.
Василий Велики е християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов. Един от тримата светители – отци на Църквата, заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Автор на многочислени проповеди и писма на богословска тематика.
Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус, на осмия ден след раждането му. Обрезанието или обрязването служи като знак на завета между Бога и народа му и като далечен предобраз на предстоящото Кръщение.
На Васильовден именици са Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина, Веско, Веска и други, със сродни имена.