[quote]СОФТУЕРНА РАЗРАБОТКА ИЗПРАЩА ДИМИТРОВГРАДЧАНИНА ЗАД ГРАНИЦА ПРЕДИ 13 ГОДИНИ[/quote]
Ще загубя част от бизнеса си, но съм съгласен дори да загубя половината доходи да си дойда в България. Смятам догодина да върна цялата фамилия тук, казва живеещият в Москва от 13 години димитровградчанин Пламен Пасков. Няма такива пари в руската столица, които да ти осигурят качество на живот, допълва той.
Пламен Пасков завършва ветеринарна медицина във висшия институт в Стара Загора през 1989-1990 г. До 2000 г. има практика като лекар в Димитровград, Пловдив и на други места в България. С група ентусиасти създава ветеринарен софтуер. Разработката се приела много добре на българския пазар, който обаче бързо се изчерпал. През 2000 г. получава покана от голяма ветеринарна клиника в Москва, където да изпробват софтуера. Отива с нагласата да остане 3-4 месеца, след което да се прибере, но нещата се завъртат сериозно.
Това е чисто димитровградско изпълнение. Изначалната идея беше да се направи само нещо като компютърна диагностика – вкарваш симптоми и трябва да получиш болести. В груб вид идеята дойде от система от 93-та – 94-та г. от Франция, но много примитивна, разказва за софтуера той. Френската система обаче работела с много ограничен набор от симптоми, за разлика от българската, сортираща болестите цифрово. Когато отива в Русия, такова нещо там нямало. Продължава да няма дори в САЩ. От разработката се интересували професори от големи университети. Впоследствие методиката минава границите на диагностиката и става софтуер за управление на ветеринарния бизнес – планове, маркетинг, тренинг на персонала. Системата продължава да се усъвършенства, за да догони изискванията на пазара.
БЪЛГАРСКАТА БЮРОКРАЦИЯ Е ПИОНЕРЧЕ ПО КЪСИ ПАНТАЛОНКИ В СРАВНЕНИЕ С РУСКАТА
Отивайки в Москва, нещата се развиха по най-хъшовския начин. Тези, дето ги разправяха, че всеки емигрирал българин прави големите пачки, това е измама. Има много малко успели и то за десетки години, независимо къде се намират по света. За мен думата кредит е мръсна. В Русия не съм си позволил да вземам, с изключение на 15 хил. долара от човек, които върнах в края на първата година. Стана така, че останах дълго, защото се оказа, че всичко в Русия се случва много по-бавно и трудно, отколкото в България. Ако, например, за справка за съдимост в Димитровград отиваш пеша за десет минути и ти я правят за пет, там отиваш за час и половина и ти я правят за 2 месеца. Абсолютно всичко е такова. Българската бюрократична система е пионерче по къси панталонки в сравнение с руската, коментира той.
Димитровградчанинът споделя, че Русия е страшно болна, опорочена и зле работеща държава, но пък 100 пъти повече държава от българската. Тяхната система скърца, но работи, подчертава ветеринарят. Все още обаче няма развити собствени технологии. Правят се груби механични опити с пари, с които могат да се купят средни държави. Въпреки това, в началото президентът Владимир Путин започва голямо преструктуриране, довело до увеличаване доходите на хората. Средната заплата през 2000 г. в Москва била 250-270 долара, в момента е 1200-1350 долара.
[pullquote_right]1000 НА МЕСЕЦ В ДИМИТРОВГРАД ОСИГУРЯВАТ ПО-ДОБЪР ЖИВОТ, ОТКОЛКОТО 5000 ЕВРО В МОСКВА[/pullquote_right]
Тези цифри не трябва да вкарват хората в заблуждение. В Димитровград хората работят от 350 до 800 лв., които не им стигат и си мислят, че това е дъното. Средствата не са достатъчни, но съотнасяйки го към руския стандарт – до 1000 евро на месец не можеш да си напълниш хладилника, да си платиш сметките и мизерстваш. От 1000 до 5000 евро – караш кола втора употреба, живееш в стар панелен блок със стари мебели в някой квартал. От 5000 до 10 000 евро – ще имаш нова лизингова кола, ново жилище на изплащане, нови мебели. Известно време ще ти е приятно, но след година ще разбереш, че животът ти не се е променил съществено. Над 10 000 евро – трябва да си вземеш персонален шофьор, който да бъде охрана на децата ти, да не ги отвлекат за откуп. Пари за сметки ще има, но качество на живот не. Не виждам за какви пари един българин трябва да си губи времето в Москва. Грубо казано 1000 лв. на месец в Димитровград осигуряват по-добро качество на живот, отколкото от 3 до 5 хил. евро на месец в Москва. Кафе в краен квартал в пластмасова чашка струва 3 долара, капучино достига 27,5 долара, халба бира 32 долара, чаша натурален сок 28 долара. Тристаен апартамент за квадрат струва 3500 долара, като цените по места стигат до 25 000 долара. Ситуацията в Европа е аналогична, казва той.
Емигрантът изразява недоволството си от климата, гъсто населената руска столица и разстоянията. Месеци наред не се вижда слънце, а на проектирана за 6-8 милиона души територия живеят 22 милиона. В България до всяка крайна точка си до 2-3 часа. Там, за да смениш пейзажа, трябва да пътуваш или с дни, или със самолет. От тази Москва няма излизане. Това е един град на илюзиите за мен. В него живеят комфортно вероятно няколко хиляди политика, изразява съжалението си докторът. Самият той живее в южната част на града в стар блок в тристаен апартамент. Допълва, че 70-80% от населението и 90% от парите са позиционирани в около 20 града. В същото време казва, че Сибир далеч не е страшно и гадно място, както се представя. Бил в 5-6 града в района и е очарован от чистотата и въздуха. Там, както и по селските райони хората се отличават с доброта, стигаща до наивност.
Пламен Пасков смята, че връщането в България ще донесе на децата му истинско детство, на жена му по-добри условия на живот, на него по-добро здраве и комфорт. Съпругата му е коренячка московчанка, но също е съгласна да дойде в България. Ще загуби част от бизнеса, но основната му дейност е онлайн. Дразни се от това, че част от българите сравняват живота в различни страни от туристически впечатления. Истината идва, когато поживеят година и платят сметки.
По думите му в България има нарочно дезинфорационно затъмнение спрямо Русия. Картината от медиите е замръзнала на ниво началото на 90-те години, свързвана с бандитските истории. Голямата част от порядките беше прекопирана оттам. Политически интриги, приватизация, прякори на мутрите са едно към едно, споделя Пламен Пасков.
Нашенецът определя руснаците като много честни, прями и директни, даже до грубост, за разлика от българите. Индивидуализмът обаче вижда като обща черта. Дава пример с публикация на руснака Сергей Масленица, роден и живял в Чечня. Когато Масленица бил в детската градина, имало 15 русначета и 5 вайнахи /чеченци и ингуши/. Въпреки това, всеки ден му се налагало да се бие с 2 до 5 вайнахи. През това време русначетата си гледали върховете на обувките. Почти няма взаимопомощ.
[pullquote_left]В БЪЛГАРИЯ САМО НЕЩО КАТО ВРЕМЕННА ДИКТАТУРА МОЖЕ ДА ОПРАВИ НЕЩАТА[/pullquote_left]
Животът в Русия върви на подобрение. Тук отива само назад. В Димитровград, който беше 56 хил. човека, в момента се водят спорове дали е 15 или 19 хил. Катастрофата е страшна и само нещо от типа на временна диктатура може да спаси нещата. В следващите 5 години ще осъзнаем, че ние сме последните българи. Такава демографска криза не се е случвала от времето на Аспарух, както за тези 24 години. На българите в чужбина децата стават чужди поданици. Те пращат 2 млр. евро, защото пенсионерите са живи. Когато си отидат, ще изчезне мотива им да пращат средства. Това е план. Не може 89 г. по естествен начин да станат събитията в толкова много страни. Аналогична е арабската пролет. Няма как да се случи, ако няма синхронизиращ фактор, категоричен е Пасков. Той изразява недоволството си от пропорционалната система, която не дава възможност на хората да изберат политик, отговорен пред тях. Според него това е система, измислена от олигарси и колонизатори.
Докторът казва, че по време на февруарските и сегашни протести си е бил в България. В Русия отразяването им било чисто символично. Намира обаче общи неща с тези в Русия. Хората негодували от изборния процес. Както в нашата страна, една прослойка се опитала да ги яхне. Що се отнася до медиите, имало много остри вестници, радиа, телевизии срещу Путин. Никой не ги пипа. Журналистическата опозиционна реторика е много по-остра, по-мощна, по-свободна отколкото в България. Такива тук не съм видял. У нас започнаха да говорят срещу Бойко Борисов, след като разбраха, че си отива, коментира той. Споделя, че в Русия има вкарани в затвора корумпирани политици, за разлика от България, където няма нито един.
Пламен Пасков не познава много българи в Москва. Вероятно има голяма общност, но няма клуб или обособено място, където да се събират. Имало само нещо подобно към посолството.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
