Ясно е, че рано или късно, България ще има ново правителство. Дали то ще дойде след предсрочен или редовен вот, ще разберем. По-интересно е какво ще бъде поведението на политическите играчи. Като обигран, шефът на АБВ Георги Първанов и хората му първи ясно заявиха, че излизат от властта. С голяма доза вероятност може да се твърди, че президентът, мандат 2002 – 2012, ще поеме курс наляво, към партията майка БСП и Корнелия Нинова. Денят на победата, неформално, вече ги събра. Интерес буди какво ще е бъдещото поведение на Татяна Дончева и Георги Кадиев. Дали и те няма да развеят знамената на коалиционното обединение?
Бойко Борисов, засега, остава капитан на кораба, като министър-председател. Пак като такъв, през 2013 г. сдаде властта. Драма за него ще бъде, ако за втори път му се наложи да се разделя предсрочно с премиерското кресло. Някъде във времето Генерала бе казал, цитирам по памет: Да е жив и здрав Станишев, дълги години да е председател на БСП /за да го бием редовно/. После на мястото на председателя на ПЕС дойде Михаил Миков. За него, може би, важаха същите думи. И това пролича от конгреса на Левицата, на който Миков бе отстранен. Да оставим настрана факта, че за първи път начело на БСП застава жена. По-важното е, че председател на Столетницата за първи път бива отстраняван на конгрес, което е симптоматично.
В тази ситуация, ГЕРБ и в частност лидерът на партията, изпадат ако не в патова, то в изключително затруднена политическа позиция. Герберите към момента запазват завидно спокойствие, заявявайки, че нямат намерение да предизвикват предсрочен парламентарен вот, твърдо уверени в изкарването на мандата. Но дали и след време ще бъдат валидни думите: Нинова дълги години да управлява… С други думи, възможно е БСП и отцепилите се от нея формации, на коалиционно ниво да увеличат подкрепата си от обществото. Това би поставило под въпрос бъдещето на кабинета „Борисов 2“ и пътя към евентуалния „Борисов 3“, бил той предсрочно или редовно дошъл. В един момент, в ГЕРБ може да решат, че е по-добре да предизвикат предсрочни избори по-рано, докато още левите не са се окопитили.
На този фон изпъкват предстоящият президентски вот и фигурата на Йорданка Фандъкова. Тя е кмет на София, такъв беше и Бойко Борисов. Дали, пък, няма да се стигне дотам, тя да бъде кандидатът на партията за президент? Или такъв ще бъде Борисов, който след това ще отстъпи министър-председателското място на Фандъкова? Отговорите предстоят скоро.
Следващият политически играч – ДПС. За Движението е важно да има съюзници, заяви тези дни проф. Михаил Константинов. Трудно е да се мисли, че такива биха могли да бъдат субекти вдясно. Остава БСП, която има горчив опит с депесарите. Малцина само не разбират, че „червените“ загубиха подкрепата си в обществото, защото се заиграха с „вечния“, доскоро, балансьор. Но. Има едно НО, дошло след изявата на почетния председател Ахмед Доган. Сокола дълго време наблюдаваше в мълчание, след което светкавично, почти по самурайски, успя да заличи от партията Лютфи Местан, създал впоследствие ДОСТ. Така Доган си създаде образ на политика, мислещ за добруването на страната, заличавайки със замах негативните приказки около Движението за права и свободи. Новият председател Мустафа Карадайъ изрази готовност за нови парламентарни избори. Апропо, за ДПС също, може би, е важно да има по-скоро такива, докато хората на Местан, малко или много, още градят структури. В ДОСТ им е ясно, че ако изпуснат влака за следващия парламент, вероятно, залязват безвъзвратно.
Вярна на статуквото – „балансьор“, ДПС се опита да се вмъкне във властта, с подкрепа за ГЕРБ, но не им се получи. На Генерала му стана ясно, че такъв горещ картоф не му трябва. От друга страна, не е тайна за никого, че ДПС е отроче на БКП и в частност на Държавна сигурност. Говори се, че така комунистите искали да предотвратят етническия вот. Стъпвайки на тази плоскост, няма да е чудно ако депесарите отидат при старите си дружки – социалистите. В противен случай може да загубят облика си. Интересно ще бъде поведението в този смисъл на ДОСТ. Не ми се иска да си помислям какво би станало с иначе единните турци. Да предположим, че горната махала в някое, населено с турци село подкрепя Местан, а долната – Доган… Да не забравяме и ромите…
Патриотите изглеждат като изгубени в превода, имайки предвид приятелството им със сегашните властимащи. Те продължават да твърдят, че не са част от управлението, но подкрепят и следват управленска програма. Хората на Валери Симеонов се борят за отхвърляне на ветото на президента, наложено върху част от текстовете на Изборния кодекс. Какво би станало, ако то не бъде отхвърлено. Хипотеза: ГЕРБ се съгласяват с исканията на патриотите за Изборния кодекс, предварително знаейки за ветото на президента, което приемат, защото щяла да пострада демокрацията…
„Атака“. Тук ударението може да бъде поставено на първата буква „А“. Около сътресенията във властта Волен Сидеров си спомни неприятната за него тема за златния пръст. Дойдох да ви поразмахам един златен пръст, каза той от трибуната, обръщайки се към АБВ.
А какво да кажем за Реформаторите – орел, рак, щука и Радан Кънев…
От картинката липсва нещо. И това са масовите протести, каквито доскоро не изненадваха никой. Вярно, такива има почти всеки ден, но епизодични. Протестират различни прослойки – лекари, полицаи, миньори и какви ли още не. Какво ли би станало с управляващи и опозиция, ако протестиращите се обединят? Всички ще бъдат изметени за отрицателно време. По-интересно е какво би последвало после. Сигурно, пак ще изберем същите умни глави, защото всеки народ си заслужава управлението и от народа идват управляващите.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
