Изкуството дава разширен мироглед, казва председателят на читалище „Васил Левски 2003“
Здравко Нейчев е художник, иконописец, творец в областта на сценичните и визуални изкуства. Той е роден през 1950 г. в харманлийското село Българин. В Димитровград пристига през 70-те години на миналия век, да търси препитание… През годините работи като художник към Химкомбината, в Професионален дом на културата (ПДК) „Миньор“, кино „Миньор“, „Марбас“, Драматичен театър „Апостол Карамитев“, бил е хоноруван ръководител на сатиричен състав и др. След това е избран за председател на читалище „Васил Левски 2003“ – Димитровград, какъвто е и до днес. Водил състави, кръжоци, младежка комедийна трупа „Тодор Колев“, занимавал се с карикатури, дърворезба… Здравко Нейчев е най-дългогодишният самодеец в Димитровград. Носител на специалната награда на Община Димитровград „Деец на културата” за 2022 година.
- Г-н Нейчев, какви бяха първите ти впечатления от Димитровград?
- Многолюден и интересен град, на фона на мястото, откъдето дойдох. За мен бе като столица. Тогава не бях ходил в София и така си го представях. Много народ, много заводи, много младежи, много училища, много форми за развитие, каквито искаш. С две думи – прекрасен град.
- Как виждаш промяната на града във времето?
- Тогавашният град, разбира се, няма общо със сегашния, който е много развит. Когато влезнах, тук-там имаше няколко дръвчета по главната улица. Беше като селище от нов тип. Нещата с времето много се промениха. Асфалтираха улици, монтираха осветление реновираха навсякъде, освен това Димитровград може да се похвали с най-много паркове. За съжаление, упостява и това, както знаете, е тенденция за много населени места… Спомням си, че по главната имаше т. нар. „чарк“ – разходка, предимно надвечер. Блъскахме се рамо в рамо. Такава „лудница“ от народ беше, че за да стигнеш от единия край до другия, минаваше почти половин час.
- А хората как се промениха?
- Отчуждиха се, откъснаха се, вглъбили са се в себе си, повече са злободневните им проблеми, трудно намират работа. Рядко посещават и творчески прояви. Явно нямат това време и не им е до изкуство. Чувството ми е, че съвременните младежи нямат пряка необходимост от него. Занимавам се със самодейни любителски форми и просто не можем да намерим хора да дойдат и да се занимават, дори без такси. Освен телефони и съвременни комуникации, друго не ги вълнува. Трудно е да пречупим тази тенденция, защото на младия човек, каквото му трябва, го намира в телефона си. А това го отдалечава от заниманията с изкуство, спорт… и посещението на такива прояви. Това води до безграмотност и ограниченост във всички сфери.
- Преди как беше?
- Имаше повече ентусиазъм. Спомням си миналите години в „Марбас“, когато водех състав. Не мога да смогна да пиша роли. Всеки искаше да се покаже. Качвал съм по 35 човека на сцена. Сега и двама-трима не мога да намеря. Не е толкова до липса на хора. Направили сме образцови зали, реконструирали сме, формите ни са без заплащане, както казах, но не идват.
- Какво да се направи, за да се възбуди интересът отново?
- Не мога да дам рецепта. Навремето, например, обявяваме трудов ден и че ще прекопаем градинката пред културния дом, 100 човека идват. Сега кошчето за боклук не искат да хвърлят. Защо аз, пита. Никаква отговорност не искат да поемат. Симпатични, хубави деца, но нямат и навици.
- От тази гледна точка можем ли да започнем на чисто?
- Възможно е, да. Виждам, например, че хора̀та се възраждат, започва да ги тегли фолклорът, да се събират групи. Прави ми впечатление, защото по онуй време, когато бяхме млади, набираха танцьори по училищата, малко насила, а сега сами ходят.
- Вероятно има форми, които си има сегашното поколение, но не ги забелязваме?
- И не сме ги разкрили… Да вземем TikTok, тези модерните форми. Идват едни надъхани шестокласници – дай да правим TikTok. Питам ги дали е интересно – о, вика, много е яко… Опитвам се да влезна в техните обувки и разбирам, че оставам бос. Виртуалният свят много даде, но и много отне. А ти ги чакаш да дойдат на репетиция… Но и в интернет не отварят. Публикувам концерти, информация за изложби – две харесвания. Вълнуват се от други неща.
- В този ред на мисли, каква е препоръката ти към по-младите?
- Осъзнавам, че прекалената наситеност във всички сфери ги отблъсква, но препоръката ми е по-често да търсят начини за пряк контакт с изкуството. Да погледат как се прави, как се ражда, как звучи, как става хореографията… и тогава да решат дали искат да се включат, за да развиват талантите си. Изкуството дава по-разширен мироглед, прави оптиката ти по-пространствена и не те вкарва в тръба, през която да гледаш в ограничен мащаб.
- Как протича при теб и кое ти дава кураж да продължиш?
- Рисувам, повече за поръчки. Движи ме навикът. Всичко се гради около него. Ако за един-два дена не вляза в ателието, започва да ми липсва. То ме зарежда, мотивира и ме държи в кондиция.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
