Денилин е сред младите творци в поредното, трето издание на годишната изложба на автори от Димитровград. Експозицията „Своя пътека“, бе представена в Художествена галерия „Петко Чурчулиев“. Там ще е до 15 януари 2025 г. В арт форума Денилин участва за втори път. Уточнява, че фамилията му е Георгиев, макар да го представят като Нейчев, майчината му фамилия. Приема го с усмивка, като подчертава, че е без значение, защото името му е запомнящо се. Младият творец учи в Националната художествена академия, специалност „Метал“. Завършва магистратура. Работи по дипломната си работа. Има бакалавърската степен в същата специалност.
- Денилине, към кое изкуство сте се насочил и се развивате и какво повлия за решението ви в тази посока?
- Творя в направленията на скулптурата. Насочил съм се към модерното изкуство, абстрактната форма. Отскоро идеите ми „залитат“ към пърформънса, но все още нямам стартирани проекти. А какво ми е повлияло да творя в тази посока…? И аз си задавам често въпроса. Отговор не откривам. Не харесвах модерното изкуство, но именно то се оказа голямата ми любов!
- От каква възраст се занимавате с изкуство? Какви бяха първите ви творчески изяви?
- Започнах на четиринадесет години. Приеха ме в пловдивската Национална гимназия за сценични и екранни изкуства. От този период са първите ми изяви. Изложби, организирани от училище – две картини със сух пастел върху черен картон. Любима техника ми е, между другото!
- Има ли хора на изкуството в семейството ви?
- Няма артисти в семейството ми, но въпреки това виждат страстта ми и ме подкрепят.
- Ще кажете ли няколко думи за дипломната си работа?
- Реших да задълбая в пластичните решения, изградени чрез модулен принцип. Защитата й трябва да бъде през февруари следващата година.
- Представихте абстрактна творба в третото издание на изложбата „Своя пътека“. Споделете името й, стила, какво изобразява?
- Това е последната ми творба от цикъла, който започнах като дипломна защита за бакалавърската ми степен. Цикълът се казва „Съвършенство в отражението и отражение в съвършенството“. Всяка пластика е изградена от множество сфери и огледала, композирани така, че да създадат илюзия. Засега са осем пластики. Тази е последната и е замислена за една, но всъщност стана диптих. Двете части се казват „Дух“ и „Тяло“. Мисля, че всеки е видял каквото търси в себе си.
- Споделете и за предишни ваши творби в изложбата „Своя пътека“, както и за самата идея за подобни експозиции на автори от Димитровград?
- Миналата година участвах за първи път. Показах две пластики от камък и метал. Смятам, че такава експозиция трябва да има във всеки град. Така се подкрепяме, опознаваме, поддържаме артистичния дух и чупим границите на поколенията. Иначе, кога пак ще се срещнем толкова генерации от града на едно място и по такъв повод?
- Какво според вас трябва да е най-важното послание в една творба?
- Според мен невинаги трябва творбата да носи послание. Понякога са достатъчни естетическите качества, майсторското пипане и хрумката. Да има „виц“, както се казва.
- Кое ви вдъхновява да творите?
- Нямам вдъхновения и не вярвам в музата. За мен да си артист е начин на живот. Няма как днес да се чувствам повече артист и да творя, а утре по-малко.
- В колко общи и самостоятелни изложби сте участвали до момента?
- Не съм ги броил. Може би са около петнадесет-двадесет, ако броим и симпозиумните закривания.
- Какви са бъдещите ви творчески планове?
- Смятам да се върна в родния си град. Тук се чувствам у дома. Надявам се да се усети и в творчеството ми. Имам идеи, върху които работя, но за тях, когато се реализират.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
