Първата професионална изява на Ирена Маргаритова бе на изложба в Димитровград
За мен най-важното в една творба е да е искрена и лична. Ако е такава, критиките и мненията нямат значение за самия творец. Когато влагаш сърце и душа в изкуството си, винаги е осезаемо, казва младата художничка Ирена Маргаритова.
Тя е израснала в Димитровград, където бе и първата й професионална поява – на годишната изложба на художници и творци от Димитровград – „Своя пътека“, представена в Художествена галерия „Петко Чурчулиев“. Ирена бе сред новите и най-млади автори. В експозицията, която ще остане в галерията до 15 януари, представя пейзаж от Велико Търново – рисунка, с мастило и креда. Авторката е четвъртокурсничка във Великотърновския университет, специалност „Живопис“. Себе си определя като интуитивен и чувствителен човек.
Още от ранна детска възраст се занимавах с изкуство. Родителите и учителите ми ме насърчаваха да развивам творческия си потенциал. В семейството ми имам роднини с художествен талант, например като дядо ми, майка ми и баща ми, но никой от тях не е тръгнал по пътя на художника. Честно казано, аз също не съм си представяла, че ще поема в тази насока, защото го виждах повече като хоби, а не като професия, но във времето осъзнах, че няма друго, което да ме влече повече от изкуството.
Около година се подготвях при художника от Хасково Андрей Каменов, който ми даде много добър професионален старт. След това между Великотърновския университет или Академията в София избрах Велико Търново, защото се влюбих в този град. Предпочитам по-спокойните градове, които вдъхновяват с природа. За мен такъв е и Димитровград. Ако имаш спокойствие, имаш възможност да твориш. За мен това е много важно. Разбира се, в по-големия град има повече дейни хора, събития, изложби и не се потъва толкова в битовизъм. Културата отваря мирогледа на хората. Когато видиш вдъхновени хора, на теб също ти идва вдъхновението, казва Ирена.
Важно е картината да се докосва до теб
Природата и човешката психика са основен източник на нейното вдъхновение, но обяснява, че музата за творене идва до голяма степен с работата. Всеки има различна гледна точка и предпочитания, но според нея е крайно относително дали една картина е стойностна или не. Най-важното е дали се докосва до теб, до другите хора и до каква степен намират себе си в произведението. Няма как изкуството да не бъде оценено, ако си искрен. Смята, че около една трета е талант и усет, останалото – труд и постоянство.
Виждам себе си като човек, който има нужда да твори и определено имам желание да продължавам развитието в тази насока. Засега съм по-фокусирана върху университетски проекти, но имам голямо желание да подготвя лична изложба в близкото бъдеще. Имам много творчески идеи, които бих искала да осъществя, споделя младата художничка.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
