В малкия град също има възможности за развитие, обръща се към колеги д-р Ламбрева
Намерих си мястото в Димитровград и във Вътрешно отделение на МБАЛ „Света Екатерина“, споделя младата лекарка д-р Мария Ламбрева, която от 2019 г. е в димитровградската болница.
Тя е родена и отраснала в Карлово. Завършва с отличие специалност „Медицина“ в Медицински университет – Пловдив, където се дипломира през 2018 г. По време на следването си, около година работи в Урологично отделение на пловдивската УМБАЛ „Свети Георги“ като медицинска сестра. Тогава видях, акцентира медичката, какъв е стресът в голямата болница и за пациенти, и за служители, и как, с натрупването, се отразява на отношенията между хората. Пренаселеният голям град също не й се понравил. Затова решава, че в по-малък град също може да бъде полезна, а и на такива места се търсят повече доктори. Посочва като голям плюс, че живее на десетина минути от работното място, за разлика от Пловдив, където всеки ден пътувала близо час в едната посока, за да стигне до университета.
Половинката ми е димитровградчанин. Той предложи да дойдем да живеем в Димитровград, където, може да се каже, любовта ме доведе. Градът е горе-долу със същите размери като моето родно място, дори чисто административно, също с общинска болница. Димитровград е интересен и хубав, харесва ми организацията и подредбата. Така стигнах до него. Потърсих реализация в общинската МБАЛ „Света Екатерина“. Започнах във Вътрешно отделение. Харесаха ми условията, с персонала се разбираме прекрасно, споделя д-р Ламбрева.
Малко преди пандемията започва специализация. След две години се налага да я прекъсне, поради ограничения за пътуване и други затруднения. Това обаче не й пречи да продължи работа като лекар. В близко бъдеще не смята да прави промени, защото си харесва работата в Димитровград, както и условията. Дори мисли за допълнителни здравни инициативи в полза на обществото, които в момента се обсъждат с ръководството.
Други лекари в семейството няма. Към това поприще се насочва в края на средното си образование. Прави го с ясна цел, кандидатствайки само в един университет. Мотивира я любопитството към химията, биологията и науката, които намират пресечна точка в медицината.
Трудностите в професията обвързва преди всичко с емоционалните неща. Дава пример с пандемията, когато за отрицателно време е трябвало да направят реорганизация в болницата. Спомня си за тежките дежурства, за страданието, времето, необходимо за възстановяване впоследствие. Този опит я научава да бъде по-търпелива, емоционално да влиза в положението на хоспитализираните, да проявява повече разбиране. С облекчение заявява, че след пандемията се опитва да живее наново. Стимул в работата й дават малките моменти на благодарност от страна на пациентите – за старанието на медиците, за които, когато това се случи, е празник.
Винаги се опитвам да гледам с позитивизъм, с надеждата, че нещата ще станат по най-добрия начин както в живота, така и в професията. Екипът в отделението е чудесен. Разбираме се много добре с всички колеги. Имам им пълно доверие, защото са прекрасни професионалисти.
Разбира се, персоналът не достига, но така вероятно е в повечето болници в страната, в по-малки градове. Затова бих отправила апел към млади колеги, ако се чудят, да дойдат, да пробват, да видят, че в по-малкия град също има възможности, коментира младата лекарка в МБАЛ „Света Екатерина“.
В Деня на жената тя е на работното си място. На дежурство е, както го изисква дългът. На своите колежки и на всички дами пожелава здраве и хубав празник!
Лекарят трябва да е човек с чувство за хумор, да бъде земен, изпълнен с оптимизъм и да не се взема твърде насериозно, казва д-р Мария Ламбрева. Тя споделя още, че от година се опитва да възобнови хобитата си. Обича да чете художествена литература, от време на време да рисува, да се занимава с фотография и при възможност – да излиза сред природата.