[quote]ОПРАВЯТ ЛИ СЕ НЕЩАТА В БЪЛГАРИЯ, ЩЕ ОСТАНА И НЯМА ДА МИСЛЯ ЗА РАБОТА НАВЪН[/quote]
Емиграцията не е туризъм. Много хора бъркат двете понятия. Някои си мислят, че всичко в чужбина е цветя и рози, посрещат те със сак с пари. Не, там се иска бачкане, както и тук, успееш ли да си вършиш работата добре, намериш ли си мястото, коментира Михаил Нейчев.
Мишо е роден през 1983 г. в Димитровград. Вече близо 10 години той пътува по различни страни, за да работи хобито си. Бил е в Кипър, Испания, Мароко, Белгия… Първите си професионални стъпки в Димитровград Мишо прави в Детския естрадно сатиричен състав към тогавашния Детски комплекс, с ръководител баща му Здравко Нейчев. След това участва в учредяването на читалище „Васил Левски“, което дава изява „на такива хора като мен да се развиват в жанра на вариететното изкуство“. Завършва СОУ „Васил Левски“, след това учи във Варна, където се запознава с група диджеи. Те се занимаваха с истински миксинг, не от типа: Първа песен – стоп, втора песен – стоп, поздрав за трета маса, разказва Нейчев. Впоследствие се свързва с агенции в чужбина, предлагащи работа за диджеи, изпращайки свои рекламни материали. Кариерата му зад граница тръгва в Кипър, в курорт Протарас, град Паралимни, където започва като аниматор. Последно се изявява в българската дискотека в Брюксел – „Екстраваганц найт клуб“. Определя го като място, където човек може да изпие питие на хубава музика, не от онзи тип, с преобладаващо щракане с пръсти и соло на кларнет. На него му предстои през март или април да замине отново. Вероятно в Белгия, вероятно в Кипър, в зависимост от развитието на активния летен сезон.
[pullquote_left]В НАШАТА СТРАНА ВЪЗПРИЕМАТ АРТИСТИТЕ КАТО ЦИРКОВИ МАЙМУНКИ[/pullquote_left]
Диджей съм от доста време, работил съм също така като музикант и илюзионист. Бил съм всички тези неща и се надявам още дълго да е така. В България хората не приемат артистите и музикантите толкова на сериозно и не уважават труда им, колкото в други държави. Много е трудно в БГ човек да преживява, когато разчита единствено на изкуство или музика. Това не може да бъде основна работа. Трябва, например, да слагаш плочки, без да обиждам хората, и в свободното си време да пускаш музика. В нашата страна възприемат артистите и хората на изкуството като някакви циркови маймунки. Доволен съм от заплащането навън, но не излизам толкова с тази презумция. Просто искам да живея по начина, по който искам. Тук средата не го предоставя, не го оценява, както на други места. Димитровград си е моя град, обичам си го, защото тук съм израснал и са минали най-красивите ми години. Обичам и Варна, защото там съм прекарал дълго време от живота си. Камъкът си тежи на мястото, както се казва. Обичам си България. Желанието ми не е просто да обикалям като номад. Изчаквам момента, в който ще имам някаква основа за развитие тук. В момента, в който дойде, си тръгвам и въобще няма да мисля за чужбина. Чакам го, но за съжаление, не го виждам в близко бъдеще. Щеше да е добре, ако тук имаше работа за повече хора на моята възраст. Никой няма да се грабне да пропътува 5000 км, при положение, че може да се развива в България, откровен е димитровградчанинът.
Михаил Нейчев споделя, че първото е чувство на спокойствие, когато мине границата, имаш ли осигурена работа. Именно сигурната работа дава спокойствието. То идва заради по-високото заплащане, сигурния доход, възможността да се занимаваш с това, което желаеш, включвайки отношението между хората като цяло. Той се чувства гражданин на света като всеки един. Обича да обикаля, да се сблъсква с различни хора, култури, религии, националности. Работата си в чужбина не приема като бягство. Казва, че в България му е добре, но хладилникът му стои празен. Определя себе си като инат, който иска да се занимава с това, което е учил и работил дълги години.
[pullquote_right]НОСТАЛГИЯТА ТЕ КАРА ДА ПЛАЧЕШ БЕЗ ГЛАС[/pullquote_right]
Носталгията ли? Носталгията е нещо отвратително. Сещам се за пример преди няколко години, когато ми се наложи да остана в Кипър за зимния период. Празнувахме Коледа на плажа, с барбекю, 25 градуса. Семеен празник, знаеш, липсват ти приятели, семейство. Има една голяма топка, която ти стои в сърцето. В момента, в който ти кажат: Весела Коледа!, ти се качва във врата, готова да избухне. Колкото и да си корав, плачеш вътрешно, без глас и сълзите бликват.
За ставащото в България не знам кой може да каже нещо положително, при положение, че нашите хора се сапозапалват, горят като факли. Повечето чужденци ни приемат с насмешка, друга част ни съжаляват, трети не искат да коментират. Въпреки това, българите изглеждат работливи в очите на чужденците. Румънците са по-зле в това отношение, продължава Нейчев.
Както е известно, на много места по света има общности от българи. Според Мишо, при тях настъпват два вида промени, отидат ли зад граница. От една страна, част от нашенците се правят, че са забравили българския език. От друга, почват да мислят по друг начин, като местните, което до голяма степен е неизбежно. Промяната в себе си той вижда в това, че може би, става по-упорит.
[pullquote_left]В КИПЪР, КОГАТО КАЗАХ, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН, МЕ ПИТАХА ЗАЩО СЪМ БЯЛ[/pullquote_left]
Интересен е и моментът с ромите. През първата година в Кипър, когато казах, че съм българин, ме попитаха: Ама, защо си бял? И продължиха: Ей, тези, дето са в кухнята, те са българи, защото са черни. Не ми се занимаваше да им обяснявам, исках само да покажа какво мога. Всъщност, това е проблем не само на България, а и на Румъния, Унгария, Франция и т. н. Манталитетът също заслужава внимание като контрапункт. В повечето държави, като те видят да дърпаш нагоре, ти си пример за тях. У нас ти завиждат, сядат да пият ракия и се чудят как да ти навредят, казва още гурбетчията.
В крайна сметка, животът там е като тук. Ставаш, бачкаш, може да хванеш и втора работа. Разликата, както казах, е в стандарта на живот. Миналата година не беше за мен кой знае колко успешна, но не мога и да се оплача. За настоящата се надявам да има още повече положително заредени хора около нас. Така я виждам, завършва българинът.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
