Ще има ли промяна на 12 май или пак ще продължим по познатия път? Това народът трябва да реши. Не – ще реши, а трябва, защото едното не е равно на другото. Ще-то показва увереност в бъдещо извършване на действието, трябва – необходимостта от него. И тъй като не можем да сме категорични – мнозинството хора в България толкова пъти вече демонстрират не мислене, а емоционални предпочитания по избори, поне да напомним, че бива да не е така. Бива да се слуша кой какво предлага, да се преценя има ли потенциала да го направи, ако вече е бил в управлението, изпълнил ли е това, което е предлагал? Да се проследи политическото му поведения в годините, предсказуемо ли е то, ползва ли се с авторитет зад граница, тегнат ли около името му съмнения за далавери, принципен ли е или конюнктурен?
Тези и още много въпроси трябва да си задава избирателят. Както за лидери, така и за партии. Също – да търси отговорите. В повечето случаи това не е трудно. Страната е малка, личните магарета всеки ги знае. Остава само непредубедено да прецени поведението им.
Казаното, разбира се важи за неориентирания, който още не е решил на кого ще даде гласа си. Твърдите електорати въобще не ги броим! Но пък и изборът няма да го решат те. Ще го решат необвързаните партийно хора – тихото мнозинство, както ги нарече служебният премиер. Затова надеждата за промяна е в тях. Мислете и преценявайте. Ако не го направите, ако пуснете бюлетина, водени само от емоционални предпочитания, не винете друг, случи ли се пак разочарование. Но още по-лошо е, ако не пуснете. Тогава изобщо няма на кого да се сърдите. Било ви е все едно кой ще ви управлява, все едно трябва да ви е и как ще живеете. За купения глас да не говорим! Там, освен престъпление има сделка. Пари срещу доверие. Без рекламация следващите 4 години.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
