[quote]ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ДА КАЖЕ ПОВИШЕН ЛИ Е РИСКЪТ ОТ РАК, ЗОВЕ И ОТ ЕКРАНА ГЕОРГИ ЯНЕВ[/quote]
Монолог на Георги Янев, член на инициативния комитет за защита на Меричлери бе в основата на документален филм, излъчен през седмицата в предаването „Малки истории“ на БНТ. В споделеното блика тревога за съдбата на малкия град, хората и бъдещето им. Бодат въпроси, оставени без отговор. Но, вижте сами цитирания разказ:
Меричлери е едно селище, което навършва 639 години от създаването си. От съществуването си до сега си е Меричлери, никога не си е менило името. То значи горчива вода, защото навремето в целия район е имало 3-4 кладенеца сладка вода и оттам са пиели. Друга е нямало питейна, била е горчива. За съжаление, Меричлери от 7000 жители сега наброява към 2000. Всички млади хора нямат препитание и изчезнаха из чужбина. Както и моето семейство, останали сме само пенсионери.
„До Президента на Република България.
От Инициативния комитет на град Меричлери. Освен демографския срив, на който сме изложени, напущане на младите и оставане на старите пенсионери, изложени сме и на риска постепенно – от левкемия, от рак, да си отиваме един по един от този свят….
Само за една година починаха – директорката на училището Татяна, Стоянка Колева, бившият председател на комитета Танко Русев, на 52 години, моят приятел фелдшер, писател – известният Велчо Милев. Всички от рак. Ние чакаме заключение, да се каже от какво загиваме така постепенно, на какво сме обречени?
През 1956 г. почваме да пием вода, която е открита със сателит. Цяло езеро, където може би и минералната вода минава, но минава, през други пластове. Тази вода имаше висока температура и, плюс това имаше съдържание на арсен, но беше в нормативите. Сега нормативите са съвсем други – по европейските изисквания. Ние сме пили до 10-12 микрограма на времето, смесвахме я с още една друга вода, за да намалим температурата. Последната проверка на лабораторията показа, че в питейната има 32 микрограма арсен.
След протестите на меричлерци, ние се събрахме няколко човека. Решихме да направим инициативен комитет, за да отразим исканията на хората. Помолихме и кмет, и други да вземат участие, но всички отказват. Аз много се страхувам и от това – няма да обръщаме внимание, хората получават безразличие, пият водата. Не може в тази криза всеки ден ти да ходиш да плащаш 1,8 – 2 лв. за литър питейна вода. Или, донасят ни с цистерни в XXI век, която пък е богата на манган. Меричлерци не искат да пият от нея, но виждате как се налагат нещата. Ние настояваме и за друго, защото не сме специалисти, но виждаме, че едно население от 2000 души дава 6-8 хора починали от рак. Искаме да се направи едно цялостно изследване на меричлерското население, за да видим от какво е. Да дойде специалист да обясни защо тези хора умират примерно от рак, каква е основата.
Ние, меричлерци, сме писали до всички инстанции. Сега в момента имаме изпратено и до Брюксел писмо.
[pullquote_right]МЪЛЧАНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА, ПИЕМ ОТ ВОДАТА, РАЗБОЛЯВАМЕ СЕ И ТОЛКОВА…[/pullquote_right]
…С уважение, Георги Янев – до Министерствата на околната среда, икономиката, до областните управители, до общински управители. Няма място до което не сме изпратили нашата молба да се разгледа този въпрос. До ден днешен нямаме никакъв отговор.
Продължават си с мълчанието, пием от водата, разболяваме се и толкова. Когато един човек види, че никой не му обръща внимание, първо омалява, става безразличен, а безразличният човек се командва най-лесно. Битката ние ще я продължим. Може и да я завършим с ковчег, както бившият председател /на инициативния комитет/ си отиде, както и бившият наемател на минералния извор, също си отиде. Но ние ще докажем, че любовта ни към родното място ще съществува до последния момент. Защото ние не можем да избираме ни родители, ни родно място, но обичта си е в нас. Ние не можем да се откажем от това.
Линк към предаването но БНТ: