Маларията – сериозен проблем за Димитровград в първите му години. Как са се справили?

Борбата с маларията се оказва най-сериозният здравен проблем, както и хигиената, като цяло, когато започва строителството на Димитровград. Как са се справили тогава, описват в кратък разказ от Историческия музей. Той е публикуван на фейсбук страницата му, с който честитят вече отминалия празник на лекари, сестри, акушери, санитари и всички, които се грижат за здравето ни. В него припомнят за д-р Елена Кедринска – малариолог от Пловдив, командирована в бригада „Млада гвардия” през 1948 г…

И да погледнем назад в миналото на Димитровград, за да си спомним за д-р Елена Кедринска, която има изключителни заслуги за ликвидиране на маларията в нашия град.

Когато започва строителството на Димитровград, един от най-наболелите проблеми е свързан със хигиената на града. Обичайните за района многобройни блата осеяни с комари, се допълват от прах през лятото и кал през пролетта и есента. Борбата с маларията се оказва най-сериозният здравен проблем.

В редица документи от онова време често се отчита необходимостта съществуващите край р. Марица блата да бъдат отводнявани или засипвани, препоръчва се петролизиране и почистване на застоялите води и пръскане с препарати, за да се предотврати разпространението на зарази и болести. МНЗ* дори обявява новостроящия се град за силно маларичен район. Голям здравен проблем е и дизентерията. През 1951 г. Димитровград е изправен пред тежка епидемия от дизентерия. Изграждането на града и изискванията на градоустройствената хигиена и борбата със заразните болести налагат откриването на Санепидстанцията /Санитарно епидемична станция/.

Изключително голям принос за ликвидиране на маларията има д-р Елена Кедринска – малариолог от гр. Пловдив, командирована в бригада „Млада гвардия” през 1948 г. След като получава помощ от кмета Петър Парапанов и от щаба на бригадата, които й осигуряват хора, тя започва обезпаразитяване на р. Марица в диаметър 30 км. около града. Лично се включва в пръскането с петрол на водната повърхност, гъмжаща от личинките на комарите, и в дренирането на блата и локви. През 1949 г. МНЗ изпраща препарата ДДТ* и отново, под личното ръководство и наблюдение на Кедринска, започва пръскане първо на бригадирските лагери, след това на работническите общежития и квартири и най-накрая на частните жилища. Постепенно изчезват комарите и всички други паразити, а с тях и маларията. Заболяванията от малария сред местното население стават единични.

Снимка: Обезпаразитяване на блата край река Марица. Най-вляво е д-р Елена Кедринска

*МНЗ – Министерство на народното здраве

*ДДТ – дихлоро-дифенил-трихлороетан



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук